Миг преди винаги

– Няма съмнение, че ти определено си дъщерята на Андрю и Камрин Париш – казва засмяна майка ѝ.

Аз гордо се усмихвам, скачам от табуретката и следвам нея и Зои обратно в гостната.

– Тост! – вика баща ми, застанал по средата на стаята с бира в ръка. Имаме еднакви зелени очи. – За нашето малко момиче Лайли. Нека покажеш на всички в колежа как се правят тези работи!

Всички вдигат питиетата си.

За Лайли!

Изкарвам целия ден чак до вечерта с приятелите и роднините си и, разбира се, с Гейвин, когото много обичам. Толкова си приличаме. Запознахме се малко след като той се премести тук от Аризона. Неговото шкафче беше недалеч от моето и той посещаваше почти същите часове като мен. Зои му хвърли първа око, което не е изненадващо, като се има предвид каква флиртаджийка е. Спомням си как ми каза още в първия ден, когато той се появи в училище:

– Този ще е мой. Само гледай и ще видиш.

А и аз нямах никакво намерение да се намесвам, обаче явно Зои идваше в повече на такъв като Гейвин. Мисля, че трябва да отдам дължимото на Зои за това, че Гейвин и аз се събрахме. Ако не беше тя, той никога нямаше да има извинението да си наложи да разговаря с мен.

Зои престана да му обръща внимание моментално, след като той даде да се разбере, че аз съм тази, която го интересува.

Същевременно това е странно, защото Гейвин и аз толкова много си приличаме, че почти имам чувството, че съдбата ни е събрала. И двамата имахме мераци за един и същи колеж. Обичаме една и съща музика, едни и същи филми, книги и телевизионни шоута. И двамата обичаме живописта и историята и в различни моменти от живота ни сме се замисляли какво ли ще е да се пътува из Африка. Гейвин се интересува от археология, а аз от разговори за археология.

Той не беше първото ми гадже, нито първата ми целувка, но беше първото ми всичко останало. Не мога да си представя живота с някой друг освен с него.

Надявам се нещата при нас да се развият така, както при родителите ми. Да, наистина се надявам.

След като завърших гимназия, прекарах лятото с родителите си. И не губих и минута от това време с тях, защото знаех, че то ще бъде кратко. Есента се преместих в колежа, а мама и татко – е, техните планове бяха също толкова големи като моите. Мисля, че свършиха страхотна работа с възпитанието ми, но знаех, че щом етапа самостоятелна и започна свой живот в колежа и с Гейвин, родителите ми ще се втурнат да осъществяват своите мечти в живота.

Толкова се радвам за тях. Липсват ми всеки божи ден, но съм толкова щастлива.

Никога не забравяха да ми изпращат писма – не имейли, а истински, написани на ръка писма. Пазя ги всичките от онези с марки от Аржентина, Бразилия, Коста Рика и Парагвай до тези от Шотландия, Ирландия, Дания и места из цяла Европа. Харесва ми, че родителите ми са такива, толкова свободни по дух, така целеустремени и толкова влюбени в света. Възхищавам им се. От историите, които са ми разказвали за това, когато са били малко по-големи от мен, разбирам, че животът им, дори преди да се срещнат, е започнал да става труден, но с течение на времето всичко си е дошло на мястото. Майка ми ми е разказвала за миналото си и как е била много потисната. Не се е впускала в прекалени подробности и мога да кажа, че е спестявала някои неща. Обаче тя искаше да знам, че двамата с баща ми ще бъдат винаги до мен, независимо какво ще стане или какви решения ще взема.