Над всичко

— Много щастливи!

Без да трепне, той срещна тия затъмнени от сълзи очи, които се впиваха в неговите. Тя се обърна с дълбока въздишка, спусна воала си и излезе бързо.

Не беше вярно — той бе доловил това от бълнуванията на Джип, обаче никой, дори майката на Съмерхей, не биваше да знае!

В следните дни Джип в безсъзнание се колебаеше между живот и смърт. Уинтон почти не излизаше от стаята й, тая ниска стая със забулени от растения прозорци, от дето можеше да се види реката, която блестеше над бледното ноемврийско слънце или се чернееше над звездите. Той я гледаше като омагьосан. Изтръгнал я бе от нея като по чудо.

Той отказа да вземе сестра. Леля Розамунд и госпожа Марки бяха опитни в гледане на болни, а той не искаше чуждо лице да чува тия бълнувания. Неговата длъжност се състоеше в това да седи при нея и да пази, колкото е възможно, тайните й от другите. Той можеше да седи по цели часове с очи впити в лицето й. Никой не умееше като него да й поднася нишката на всекидневното, което щеше да изведе болната, без тя да съзнава това, из тъмния лабиринт, дето блуждаеше духът й.

Той се зачуди на многото запитвания, дори от хора, които смяташе за врагове и които пращаха слугите си да питат или оставяха карти. Но повече го трогваха простите хорица и тяхната искрена грижа за тая, чиято грация и нежност беше спечелила сърцата им. Един ден се получи едно писмо, препратено от Бъри Стрит.