Кралят-воин

Пътят ни се виеше през странна гора: млади дръвчета, насадени в прави редове като царевица или жито.

— Кой сади дървета само заради дървото? — учуди се Кимея.

— Мързеливите дърводелци — подхвърлих и тя ми се изплези.

Подкарах до едно, наведох се и огледах ствола.

— Не съм сбъркал чак толкова. Това е някакъв вид твърдо дърво и стволът е стегнат с телове, за да расте съвсем прав. Сигурно в нормално състояние е крив, огънат, а на някой му трябват прави дъски за нещо. За скъпа мебел например.

— Само предполагаш — каза Кимея. — Ще попитаме, като стигнем къщата на собственика.

Но и да имаше такава, беше скрита добре. До вечерта не можахме да видим нищо освен безкрайните насаждения с правите алеи между дървесните пояси.

— Май ще спим на открито — каза тя.

— Никакъв проблем. Имаме си продукти в дисагите, можем да си сготвим някаква супа, а аз ще приготвя най-луксозното легло, в което си спала.

— Къде ще спрем тогава?

— При следващия поток.

Кимея се погрижи за конете, нареди камъни за огнището и напали голям огън, както я помолих. Отсякох клоните на две дървета на двайсет стъпки едно от друго над мястото, където се раздвояваха на чатал, изсякох другите между тях и изтръгнах плитките корени от земята. Едно от по-тънките дървета поставих на чаталите и по него от едната страна наредих другите. Струпах клони между тях, докато не се получи добра, здрава стена срещу силния вятър.

От вътрешната стена на заслона грижливо подредих листати клонки — пласт по пласт, и ето че си имахме удобно меко легло.

Пред леглото приготвих друг огън — този път тесен и по дължината му.

— Е, готово — заявих гордо. — Ще спим в навеса, с огън от външната страна. Стане ли му на някого студено, трябва само да хвърли дърва в огъня.

— Ти ще спиш от външната страна. Да си по-близо до дървата.

— Няма ли сламки да теглим поне? По-скоро клонки?

— А, не. Мамиш. А ако не мамиш, аз ще измамя. Все пак съм магьосница, нали?

Вечерята беше половин самун хляб, който си бяхме купили предния ден, затоплен до огъня и намазан с масло, и гъста супа от леща, с билки, набрани по пътя. Вече бях научил, че познаването на растенията от маговете не служи само за магия.

Измихме се, измихме и съдовете на поточето, взех няколко въглена от големия огън, преди да го изгася за през нощта, и запалих огъня до леглото ни.

Шепнеше зимен вятър, но ни беше много топло.

— Доста впечатляващо — промълви Кимея, сгушена до рамото ми. — Всичко знаеш за дърварството, нали?

— Ползата от зле прекараната младост. По-малко учение, повече сеч на дървета.