Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Кралят-воин
Кралят-воин - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кралят-воин

Электронная книга - «Кралят-воин». Краткое содержание книги:

Невероятният край на една грандиозна сага, изтъкана от страст и ужасяващи чародейства!
Чародеят Тенедос е превърнал загниващата Нуманция в могъща империя, но страстта му към нови завоевания е унищожила всичко, което е създал. Сега, в тази съкрушителна кулминация на великолепната сага, започнала с „Кралят-маг“ и „Кралят-демон“, Лайш Тенедос се завръща от гроба, за да властва над адски демони — не за да освободи своя народ, а за да спечели абсолютна власт.
Единствено генерал Дамастес а̀ Симабю, затворник и в изгнание, познава достатъчно добре ясновидеца, за да предскаже замислите му; единствено Дамастес може да стегне армия срещу Тенедос. Най-сетне, сред кръвта на хора и демони, във война на мечове и заклинания, ще се изкове съдбата на Нуманция… в последна битка между смъртния, нявгашния най-велик поборник на каузата на Тенедос — и злия магьосник, нявгашния най-добър приятел на Дамастес.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 155
Перейти на страницу:

— Ще помогне ли, ако кажа, че те обичам?

— Да. Много.

Стигнахме до една малка ферма и видяхме два красиви коня — единият сив, другият дорест. Дорестият смътно ми напомни за отдавна изгубилия се Лукан. Надявах се, че той отдъхва в мир в някой чифлик край Никиас. И той, и Рабит не бяха нито за оран, нито за теглене на впряг.

Поговорихме с фермера. Твърдеше, че сами дошли един ден в нивите му и ги задържал, докато се появи собственикът им.

— Ще ми изядат цялата къща и всичко — добави той с ръмжене.

Огледахме ги внимателно и решихме, че са в добра форма. Три от жълтиците на лодката, още две за седла и сбруи, и поехме.

Дорестия го нарекох Бързогон, а Кимея даде на своя името Скитник.

Яздехме право на изток. И макар да беше сезонът на бурите, началото на новата година, и често пъти да беше мокро и студено, прекарвахме великолепно.

Селяните ни посрещаха най-радушно. По това време на годината не се налагаше да работят по полето от зори до здрач, имаха достатъчно храна за гости, а често — и по някой плевник за нощувка.

Нямаше много пресни зеленчуци, но беше времето за клане на прасета и ни даваха свински мръвки, прясно опушена шунка, печено в сосове от боровинка и горчица, хляб и баници със сухи плодове.

Но по земята все пак личаха белезите от войната — изоставени ферми и угар; минавахме цели левги, без да видим никого; яздехме колкото може по-бързо, без да изтощаваме себе си и конете.

Но за нас не беше самотно. Бяха най-хубавите нощи, само двамата.

Понякога преспивахме в изоставените къщи, но по-често в плевниците; от пустотата на къщите ни побиваха тръпки.

Пътят ни се виеше през странна гора: млади дръвчета, насадени в прави редове като царевица или жито.

— Кой сади дървета само заради дървото? — учуди се Кимея.

— Мързеливите дърводелци — подхвърлих и тя ми се изплези.

Подкарах до едно, наведох се и огледах ствола.

— Не съм сбъркал чак толкова. Това е някакъв вид твърдо дърво и стволът е стегнат с телове, за да расте съвсем прав. Сигурно в нормално състояние е крив, огънат, а на някой му трябват прави дъски за нещо. За скъпа мебел например.

— Само предполагаш — каза Кимея. — Ще попитаме, като стигнем къщата на собственика.

Но и да имаше такава, беше скрита добре. До вечерта не можахме да видим нищо освен безкрайните насаждения с правите алеи между дървесните пояси.

— Май ще спим на открито — каза тя.

— Никакъв проблем. Имаме си продукти в дисагите, можем да си сготвим някаква супа, а аз ще приготвя най-луксозното легло, в което си спала.

— Къде ще спрем тогава?

— При следващия поток.

Кимея се погрижи за конете, нареди камъни за огнището и напали голям огън, както я помолих. Отсякох клоните на две дървета на двайсет стъпки едно от друго над мястото, където се раздвояваха на чатал, изсякох другите между тях и изтръгнах плитките корени от земята. Едно от по-тънките дървета поставих на чаталите и по него от едната страна наредих другите. Струпах клони между тях, докато не се получи добра, здрава стена срещу силния вятър.

От вътрешната стена на заслона грижливо подредих листати клонки — пласт по пласт, и ето че си имахме удобно меко легло.

Пред леглото приготвих друг огън — този път тесен и по дължината му.

— Е, готово — заявих гордо. — Ще спим в навеса, с огън от външната страна. Стане ли му на някого студено, трябва само да хвърли дърва в огъня.

— Ти ще спиш от външната страна. Да си по-близо до дървата.

— Няма ли сламки да теглим поне? По-скоро клонки?

— А, не. Мамиш. А ако не мамиш, аз ще измамя. Все пак съм магьосница, нали?

Вечерята беше половин самун хляб, който си бяхме купили предния ден, затоплен до огъня и намазан с масло, и гъста супа от леща, с билки, набрани по пътя. Вече бях научил, че познаването на растенията от маговете не служи само за магия.

Измихме се, измихме и съдовете на поточето, взех няколко въглена от големия огън, преди да го изгася за през нощта, и запалих огъня до леглото ни.

Шепнеше зимен вятър, но ни беше много топло.

— Доста впечатляващо — промълви Кимея, сгушена до рамото ми. — Всичко знаеш за дърварството, нали?

— Ползата от зле прекараната младост. По-малко учение, повече сеч на дървета.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)