Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
На следващия ден трябваше да се погрижим за ранените — едва ли имаше лагерник, който да не беше пострадал. Сатирите и дриадите се мъчеха да възстановят нанесените щети на гората.
По обяд съветът на чифтокопитните старейшини се събра на извънредно заседание в свещената горичка. Отпред се разположиха тримата дебели сатири и Хирон, който беше в инвалидната си количка. Щеше да изкара следващите няколко месеца в нея, докато счупеният му крак не заздравееше достатъчно, за да издържи тежестта му. Поляната беше пълна със сатири и дриади чак до водата, стотици се бяха събрали да видят какво ще се случи. С Хвойничка и Анабет стояхме до Гроувър.
Силен настояваше незабавно да прогони Гроувър в изгнание, но Хирон го убеди първо да изслуша доказателствата. Разказахме за случилото се в кристалната пещера и предадохме думите на Пан. След това няколко свидетеля описаха странния звук, който беше издал Гроувър на бойното поле и в резултат на който армията на титаните беше побягнала обратно в Лабиринта.
— Това беше паника — настояваше Хвойничка. — Гроувър призова мощта на бога на дивата природа.
— Паника ли? — попитах аз.
— По време на първата война между боговете и титаните — заобяснява Хирон, — бог Пан надал ужасяващ вик, който вселил страх у противника. Това е — или по-скоро беше — най-голямото му оръжие. Благодарение на този страх, вдъхнат у врага, боговете спечелили битката. Затова и думата паника идва от името на Пан. Вчера Гроувър използва същата тази мощ.
— Глупости! — изрева Силен. — Светотатство! Може би това е бил благослов от бога на дивата природа. Или пък, музиката на Гроувър е била толкова ужасна, че е изплашила врага!
— Не е така — обади се Гроувър. Ако бях на негово място, не бих се държал толкова спокойно след такива обиди. — Той остави духа си да проникне у всички нас. Не бива да стоим със скръстени ръце. Всеки от нас трябва да стори нещо, за да възстанови дивата природа и да защитава това, което е останало от нея. Трябва да кажем на целия свят, че Пан е мъртъв и няма на кого да разчитаме, освен на самите себе си.
— В това ли искаш да повярваме след две хиляди години търсене? — извика Силен. — Никога! Трябва да продължим да дирим Пан. Прогонете предателя!
Неколцина от по-старите сатири одобрително замърмориха.
— Нека гласуваме! — настоя Силен. — Кой би повярвал на този смешен младок?
— Аз! — обади се познат глас.
Обърнахме се. На поляната излезе Дионис. Беше облечен в официален черен костюм, така че в първия момент едва го познах, с тъмновиолетова вратовръзка и виолетова риза, къдравата му тъмна коса беше внимателно сресана. Очите му бяха кървясали, както винаги, а пухкавото му лице беше зачервено, но предположих, че този път е от мъка, а не заради наложения му сух режим.
Сатирите станаха и почтително се поклониха. Дионис вдигна ръка и от земята до Силен изникна трон от лозници.
Дионис седна и кръстоса крака. Щракна с пръсти и един сатир се завтече към него с поднос със сирене, соленки и диетична кола.
Богът на виното плъзна поглед по насъбралите се сатири.
— Липсвах ли ви?
Сатирите един през друг се запрекланяха и закимаха.
— Да, да, много, господарю.
— А на мен вие хич не ми липсвахте! — отсече Дионис. — Нося ви лоши вести, приятели. Черни и мрачни. Дребните божества се отричат от клетвите си. Морфей е преминал на страната на врага. Хеката, Янус и Немезида — също. Само Зевс знае още колко.
В далечината отекна гръм.
— Поправям се: дори и Зевс не знае още колко. А сега искам да чуя историята на Гроувър. Отначало!
— Но, господарю! — възрази Силен. — Това са пълни глупости!
В очите на Дионис пламнаха лилави пламъци.
— Току-що научих, че синът ми Кастор е мъртъв, Силен. Не съм в настроение. Не ми противоречи, а побързай да угодиш на желанието ми!
Силен преглътна и даде знак на Гроувър.
Когато Гроувър приключи, господин Д. кимна.
— Струва ми се, че е абсолютно в стила на Пан. Гроувър е прав. Търсенето е излишно. Трябва да започнете сами да мислите за себе си. — Обърна се към един сатир. — Донесете ми обелено грозде, веднага!
— Слушам, господарю! — Онзи хукна да изпълни заповедта.
— Трябва да изпратим предателя в изгнание! — настоя Силен.