Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Беше напълно сигурен в преценката си.
— Фортескю е тръгнал с него. Бил изпратен да открие онова място от индианската карта, „сърцето на новата колония“, изгубения град.
— И явно го е открил — добави Сейчан. — Изчезнал от историята, а Луис бил убит.
Грей се обърна към Хейсман.
— Разполагате ли с карта с маршрута на експедицията на Луис и Кларк?
— Разбира се. Един момент. — Хейсман и асистентката му разровиха купчините и бързо намериха нужното. — Ето.
Грей се загледа в страницата. Прокара пръст по маршрута, като започна от Кемп Уд в Сейнт Чарлз, Мисури, и завърши с Форт Кластоп на брега на Тихия океан.
— Някъде по този маршрут или близо до него би трябвало да се намира изгубената Четиринайсета колония.
„Но къде?“
Телефонът му иззвъня отново. Беше го оставил на масата; на екрана беше изписан спешният номер на Сигма.
Сейчан също го видя.
— Веднага се връщам — каза той и отново тръгна към вратата. Сейчан го последва в коридора.
Грей отвори телефона.
— Монк?
— Кат се обажда, Грей. Монк идва да ви вземе с кола.
— Какво има? Какви са новините от Япония?
— Лоши. Щурмова група е избила почти всички в комплекса.
Грей изруга наум. Бяха прекалено бавни.
— Но двама ключови служители са оцелели — продължи Кат. — Мъж и жена. Японските власти ги измъкнали от водния резервоар на детектора на неутрино. Доста хитро място за криене. По наша молба са поставени под охрана в ПСИА.
ПСИА бе японската разузнавателна агенция. Решението беше разумно. Ако никой не подозираше за оцелелите, значи имаха шанс да излязат една крачка пред Гилдията. Кат също го знаеше.
— Разговарях по телефона с жената — каза тя. — Американска специализантка. Според нея точно преди атаката японците нямали напредък в откриването на източника на последния поток неутрино. Разказа обаче и нещо странно, забелязано от другия оцелял. Той бил разтревожен от някакви допълнителни малки потоци неутрино. Не обърнах особено внимание на тази подробност, докато тя не ми каза откъде са показателите.
— Откъде?
— Вероятно от един или два обекта на запад, но не можел да определи точно местоположението им заради силното заглушаване от големия пик. Единият от двата, които успял да идентифицира, се намира в Белгия.
Кат замълча многозначително. На Грей му бе нужен само миг да схване значението на това. Спомни си описанието на капитан Хулд на ловците от остров Елирей. Беше казал, че са белгийци. Монк явно беше направил същата връзка. Може да беше и съвпадение, но не му се вярваше.
Сподели това с Кат.
— Щурмовият отряд в Исландия е бил от Белгия. Това би трябвало да е от значение. А другото място? Къде е то?
— В Кентъки.
„Кентъки ли?“
— Монк идва да ви вземе — продължи Кат. — Искам да проверите на място. Излитате след петнайсет минути. Трябва да се възползваме напълно от това преимущество, докато можем.
Грей усети в гласа й някакво колебание.
— Какво мисли за всичко това директор Кроу?
— Нищо. Не успях да се свържа с него, след като научих новината. Беше на път навътре в пустинята. Ще продължа да го търся, докато пътувате. Не можем да чакаме. Ако нещата се променят, ще те уведомя. Освен това поддържам връзка с началника на кабинета на президента.
Това го изненада.
— Защо въвличаме и президента Гант?
— За да влезете там, където отивате, ви е нужно президентско нареждане. Вратите няма да се отворят без подписа на Гант.
— Какви врати? Къде отиваме?
Отговорът го втрещи. След още няколко подробности Кат затвори. Грей вдигна глава и видя, че Сейчан се взира в него.
— Сега пък къде ни изпращат? — попита тя.
Той бавно поклати глава, мъчеше се да намери смисъл в чутото.
— Във Форт Нокс.
Трета част
Треска за злато
25.
31 май, 14:55
Аризона
— Това е нарушение на щатските и на федералните закони — каза Нанси Цо. Пейнтър не обърна внимание на заплахата й и изчегърга с ножа си остатъците от хоросана, който държеше пясъчниковата плоча над отдушника.