Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
— Това е единственият начин — високо му прошепна тя.
Тикна в ръцете му тежката бутилка с регулатор и Рику нямаше друг избор освен да я поеме. Тя завъртя крана и въздухът засъска от дихателя. Джанис грабна втора бутилка и се втурна към шахтата в пода. Тя стигаше до гигантския резервоар долу. Водолазите я използваха за обслужване на основното тяло на детектора, най-вече да поправят повредените усилващи светлината тръби.
Джанис напъха дихателя в устата му. На Рику му се прииска да го изплюе — беше гаден на вкус, — но въпреки това захапа силикона. Тя посочи тъмната дупка.
— Давай!
Разтреперан от страх, Рику прекрачи през ръба и скочи с краката надолу в студената вода. Тежестта на бутилката бързо го задърпа към далечното дъно. Погледна нагоре и видя как Джанис също скача и затваря капака на шахтата.
Обгърна го непрогледна тъмнина.
Рику продължи сляпото си потъване, като бълваше мехурчета. Краката му се блъснаха в дъното и той приклекна, прегърнал кислородната бутилка, и се разтрепери, но този път не от страх. Студът скоро щеше да стане нетърпим.
После нечии ръце го намериха. Топла буза се докосна до неговата. Джанис го прегръщаше в тъмното.
За първи път в живота си изпита удоволствие от докосване.
17:32
Вашингтон, окръг Колумбия
— Пътуването до Исландия отнело на Аршар цял месец — каза доктор Хейсман. — Морето било изключително бурно.
Грей седеше до Сейчан, докато кураторът обобщаваше съдържанието на втората половина от дневника на Фортескю. Шарин беше завършила превода, докато Грей бе вдигал тревога за вероятната атака в Япония.
Коляното му нервно играеше. Трябваше да чуе цялата история, но искаше също така да бъде в централата на Сигма, за да разбере дали японските физици са добре.
Погледна към Сейчан.
„Или може би е просто прекалено параноична?“
Не му се вярваше. Доверяваше се на преценката й, особено когато ставаше въпрос за Гилдията. Затова веднага се беше обадил на Кат, която трябваше да предупреди японските власти за потенциалната заплаха. Все още чакаха отговора й.
— По време на дългото пътуване — продължи Хейсман — Аршар посветил много дни на теориите си за „бледите индианци“, митичния народ, който оставил на прадедите на ирокезите могъщото наследство. Сравнявал легенди на много племена и често попадал на истории за бели хора или белокожи индианци. Събирал слухове за по-ранни селища, които не били индиански според използваните сложни строителни техники. Но като че ли най-много бил обсебен от идеята за вероятния еврейски произход на тези хора.
— Еврейски ли? — оживи се Грей. — Защо?
— Защото описва някакъв надпис, открит върху златната индианска карта. Езикът му приличал на иврит, но бил различен.
Шарин прочете откъс от дневника:
— „Знаците по картата несъмнено са оставени от някой неизвестен книжник. Възможно ли е да са били оставени от бледите индианци? Посъветвах се с най-именитите специалисти и всички те са съгласни, че знаците приличат на древната еврейска писменост, но в същото време са единодушни, че езикът не е иврит, макар че може би е близък до него. Наистина смущаваща загадка“.
Хейсман закима още по-развълнувано.
— Наистина е загадка. Докато Шарин приключваше с превода, а вие разговаряхте с хората си за Япония, получих информация за нещо, което ме тормозеше около онази ранна скица на Държавния печат с четиринайсетте стрели.
Разрови купчината листа и извади един.
— Погледнете под самия печат. Има някакви едва забележими знаци, почти като бележки.
Грей вече ги беше забелязал, но не им бе обърнал особено внимание.
— И?
— Консултирах се със специалист по древни езици. Надписът е на стара форма на иврит, точно както споменава Аршар. Буквите под печата образуват думата манасия, едно от десетте изгубени племена на Израил.
Грей застана нащрек. Часове по-рано Пейнтър беше съобщил, че е възможно древните тоутсиий унстоу пуутсийв да са потомци на изгубено племе на израилтяните. Споменаваше също и Книгата на Мормон, където се казваше, че едно от израилтянските племена стигнало до Америка — „и по-точно, кланът на Манасия“.
— Всъщност отците основатели изглеждат малко като обсебени от изгубените племена на Израил — продължи Хейсман. — На първото събрание на комисията за изработване на Държавния печат Бенджамин Франклин искал дизайнът да бъде алегорична сцена от библейския Изход, когато израилтяните напуснали Египет. Томас Джеферсън пък предложил картината да изобразява децата на Израил в пустинята.