Веровещица

- Като втори помощник-капитан - рече той на Райбър, чиито плитки подскачаха на вятъра, - Хермин командва кораба до оздравяването на Кълен. И запомни едно: не яжте рибата и не пийте водата. Това тук не е като река Тимец - нашите водовещи не са били тук. Ще умрете, преди още да сте преглътнали. Също така, погрижи се Хермин да не напъва вещерските си умения прекалено. Щом Ловац не отговаря, няма какво да направим.

Райбър отдаде чест с юмрук пред гърдите, а Мерик отправи поглед към кораба. Няколко дълги мига вълните галеха стъпалата на Сафи - в ботушите на Райбър, - но тя не се отдръпна. Просто изчака принцът да приключи тихото си сбогуване.

След като го направи - както си пролича по внезапно изправения му гръб и подръпването на яката, - той се завъртя и я подмина.

- Безопасни пристани! - викна Райбър след тях.

- Безопасни пристани - отвърна Сафи, подтичвайки след Мерик.

Изьолт се изравни с нея. Иврен ги следваше, без да изостава, с далеч повече грация от тях двете. Плажовете около Веняса бяха пясъчни и ситните камъчета не понасяха кой знае колко добре на глезените на Сафи. Освен това тя бързо се увери, че прескачането на мъртви птици не беше толкова лесно.

Когато обаче се обърна към Изьолт, за да се оплаче, установи, че нишкосестра ѝ вече се е задъхала.

- Добре ли си? Да забавим ли крачка?

Изьолт настоя, че е добре. След което извиси глас:

- Къде отиваме, Ваше Височество? Защото ми се струва, че вървим към стена.

Действително сякаш се бяха насочили към два високи скални бряга, които се събираха в ниска козирка, обсипана със сталактити.

След като стана ясно, че Мерик няма намерение да говори - Сафи беше впечатлена, че Изьолт изобщо беше решила да опита, Иврен отговори вместо него:

- Там има скрита пещера. Трябваше да остане в тайна, както и целият залив.

- Никой няма да ни види - изсумтя Мерик.

Той се насочи към десния ръб на козирката и се шмугна под един сталактит.

Сафи го последва. През процепите в скалния таван се процеждаха тънки утринни лъчи. Пътеката пред нея - очевидно изсечена от хора - беше толкова тясна, че ѝ се наложи да обърне тяло настрани.

След няколко стъпки Мерик се изправи. Сафи рискува и последва примера му. Главата ѝ не се удари в острите скали - макар че се намокри.

- Водата отровна ли е? - попита тя и пипна косата си.

- Не на допир - отвърна Иврен. Гласът ѝ беше приглушен от тялото на Изьолт пред нея. - Повечето сладка вода в района е опасна за пиене, но част от нея си остава чиста независимо от всичко.

Мерик простена отегчено.

- На никого не му се слуша за Кладенците на произхода.

- На мен ми се слуша - сопна се Сафи.

- И на мен - добави Изьолт през шумни, задъхани глътки въздух. - Чела съм толкова много за тях. Вярно ли е, че Водният кладенец може да те излекува?

- Навремето можеше. Всички Кладенци можеха да лекуват, когато все още бяха живи... Мерик - тросна се Иврен, - по-бавно. Не всички познават пътеката, а и не всички са в идеално здраве.

Мерик забави, макар че не много. Затова Сафи скъси собствените си крачки. Щом той осъзнаеше, че всички изостават, щеше да му се наложи също да почака.