По-студената война
- Автор: Камминг Чарльз
- Серия: Томас Кел #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-364-7
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-студената война». Краткое содержание книги:
Пол Уолинджър, резидент на МИ6 в Турция, също загива при съмнителна самолетна катастрофа. Загубила човек, когото много е обичала, шефката на МИ6 пренебрегва обичайните канали и изпраща агент Томас Кел да проведе свое разследване. Той скоро осъзнава, че подозренията на Уолинджър са били оправдани – сред агентите на западните тайни служби има къртица. Предател, който систематично саботира съвместните операции на ЦРУ и МИ6 в Близкия изток. Колкото по-бързо бъде неутрализиран, толкова по-малко хора ще умрат. Томас Кел няма какво да губи…
- Нямам представа какво е станало. Отидох да си легна. Харолд остана да наглежда тук. Как си, между другото? Елза каза, че си ял развален кебап или нещо такова.
- Добре съм, нищо ми няма.
Кел се усмихна на легендата, която му бе измислила Елза, и отново се взря в монитора.
Американецът се събуждаше. Изритал си бе чаршафите надолу и лежеше, обърнат на една страна. Беше по тениска и боксерки. Кел изпита Странно облекчение от факта, че не бе спал гол.
- Къде е екипът? - попита той.
- На позиция. Каръл и Нина днес отново се включват. Джез също. Тео е намерил една бабка - Олдрич погледна листа в ръката си - Пени, ще играе жена му. Двойка старци. Винаги действа като прикритие.
- Да - промърмори Кел, който го слушаше с половин ухо и наблюдаваше Клекнър. - Ето, започва се.
Олдрич се обърна и погледна към монитора. Клекнър беше посегнал към хотелския телефон на нощното шкафче. С бързо, отработено движение Олдрич натисна три копчета, грабна два чифта слушалки, подаде едните на Кел и надяна другите на главата си.
- Можем да слушаме какво си говорят. Нищо чудно да са камериерките, да питат кога могат да влязат в стаята.
Но не бяха камериерките. Още щом си сложи слушалките и приклекна срещу монитора, Кел чу в ушите си гласа на Рейчъл, преливащ от нежност, изкусително напевен, с онази сластна дяволитост, която доскоро си мислеше, че е запазена единствено за него.
- Добро утро, сънчо!
- Рейчъл?
- Рейчъл, я! Ти друга ли очакваше? - Тя се изкиска закачливо. - Сега ли се събуждаш? Каза, че ще ми се обадиш...
- Колко е часът?
- Минава обед. Дванайсет и половина. А такъв махмурлук ме тресе...
- И мене. Какво стана?
- Ами... ти заспа. Някъде към два, два и половина. Трябваше да се прибера у дома, за да се преоблека за работа. Реших да те оставя да се наспиш.
- Не помня такова нещо. Всъщност нищо не помня.
- О, много мерси! - Отново дяволит кикот. С върховно усилие на волята Кел си наложи да слуша нататък, без да отделя поглед от Клекнър на екрана. - Ама наистина ли нищо не помниш? - попита тя.
Американецът прехвърли телефона в другата си ръка и се пресегна за бутилка вода.
- Е, помня, как да не помня - каза той колкото да не я обиди. - Помня например как се прибрахме, беше ми адски гот, че сме заедно. Всичко това го помня. Просто ми се струва, че на теб не ти е било чак толкова хубаво с мен.
Рейчъл не отговори веднага, може би за ефект или гледаше да не нарани суетата му.
- Дали пък не е било от трите мартинита, двете бутилки червено и няколкото мохито, дето изпихме после в „Бужи“, а? Бяхме вързали тотално кънките.
- Заспал съм? Това никога не ми се е случвало.
- Заспа, я! И двамата сме се трупирали.
- Божичко!
Настана продължително мълчание. Кел улови погледа на Олдрич, но не прочете нищо в него. Загледа се отново в монитора. Клекнър отпи глътка вода.
- И така, какво ще правиш днес? - попита Рейчъл. -Сега, да кажем? - Тя май искаше да се видят отново. За второ действие.
- Днес ли? - Клекнър огледа стаята, Кел проследи погледа му по посока на телевизора. - Днес... ъъъ, имам доста работа. Мамка му, нямах представа колко е късно! - По линията се чу припукване от статично електричество. Олдрич потръпна и нагласи нещо на слушалките си. - Трябва да пия един аспирин. Довечера имам среща със състуденти. Мисля, че ти бях казал.
- Да, в„Галвин“.
- Ъхъ. На Бейкър Стрийт ли каза, че се намирало?
- Има две заведения с това име. - Разбира се, на Рейчъл можеше да се разчита да знае такива подробности. Тя познаваше най-добрите ресторанти. Най-добрите места, където да се отиде. - Едното е на „Шордич“, другото на Бейкър Стрийт. Провери за всеки случай.
- А какво ще правиш след това?
Клекнър се беше изправил; явно мозъкът му беше зацепил, в гласа му се прокрадваше прелъстителна нотка.
- Тази вечер? Искаш да кажеш, след срещата ти със състудентите?
- Ами да! Да не си заета?
Кел се молеше Рейчъл да го отреже.
- Не мога, Райън. Не и довечера. После се връщам в Истанбул.
Кел беше смаян от чутото. Рейчъл не бе споменавала нищо за ходене в Турция. Усети внезапно стягане в гръдния кош и шията.
- Значи ще пътуваш все пак? - попита я Клекнър.
- О, да! Мама иска да направя нещо за последно около къщата. Но и ти се връщаш до събота, нали?
- Разбира се. Такъв е планът. Утре през деня съм зает, но мога да хвана късния полет, предполагам.
- Е, добре. Да се видим за вечеря в Истанбул. В събота вечер. Ех, че ми е приятно да го кажа! Звучи толкова космополитно и романтично...
- Звучи страхотно, така звучи. Искам да бъда с теб, Рейчъл. Искам да се видим.