Отпор [bg]

— Кейти?

Познах гласа, но той ми причиняваше болка, защото ми напомняше за…

Не.

Не исках да се върна там. Не можех.

Една топла ръка стисна нежно моята.

— Кейти?

Писукането се усили, малко пламъче, което се бе разгоряло за живот. Сетивата ми се събуждаха. Усещах нещо хладно в гърдите си — сякаш бе заседнало там. Писукането ме подлудяваше. И тогава разбрах.

Монитор за сърце.

Чувах два звука един след друг. Значи два. Това беше… Усетих познат земен мирис и с последни усилия отворих очи. Поех си дъх.

Ди се бе надвесила над мен, а зелените й очи светеха с облекчение.

— Ето те и теб най-сетне. Тревожех се дали ще се събудиш.

Устата ми бе пресъхнала от страх. Взирах се в нея. Изглеждаше добре… може би малко уплашена. Косата й беше разрошена, лицето — бледо, но тя се усмихваше. Стисна отново ръката ми.

Бавно извърнах глава. Сърцето ми щеше да се пръсне. Боже.

Той лежеше там, матовата му кожа беше бяла като платно. Виждах част от лицето му, красив профил, изсечена челюст, идеално прав нос.

Погледнах Ди, а после бързо извърнах глава към съседното легло. Боях се да мигна от страх, че той ще изчезне. Треперех.

— Аз… аз съм будна?

— Да.

Дъхът ми секна, но от радост.

— Не разбирам.

Тя се отдръпна, провесих крака от леглото.

— По-полека, не бива да се вълнуваш.

Не й обърнах внимание, дръпнах лепкавите неща от гърдите си и стъпих боса на пода. Едва тогава разбрах, че съм с болнична пижама.

— Не разбирам — повторих.

Ди отиде до леглото на Деймън и се усмихна уморено.

— Куршумът беше обикновен, но в него имаше електрически заряд, в нещо като капсула. Ако беше останал в него по-дълго, щеше да го убие… — Тя замълча и поклати глава. — По всички закони трябваше да е мъртъв, но той издържа.

Издържал е.

Краката ми се подкосиха, но аз се запрепъвах към леглото му. Гледах как гърдите му се повдигат равномерно. Той беше жив. Дишаше. Сърцето ми ликуваше.

Не можех да говоря от щастие. Протегнах се и докоснах ръката му. Кожата му бе топла и суха. Дъхът ми отново секна.

— Арчър се обади на генерала и му каза за случилото се. Наблизо имаше военни и той изпрати хеликоптер, за да ви вземе.

Ръката ми потрепери, докато я плъзгах по неговата.

— Военните ви докараха тук. Намираме се във военна база в Мериленд. Лекарите са добри — обясни тя. — Успяха да извадят куршума. Казват, че… Деймън ще се оправи, Кейти.