Епидемия в рая [bg]

Това беше някой, за когото уволнението на Гавраил беше изгодно.

След беглия разговор с Малинин подозрението, което се породи у Калашников още на втория ден след пристигането им в Рая, започна да получава с все нови и нови доказателства. RL2 се забавляваше с убийците амазонки като котка с мишка, като бе превърнал момичетата в оръдия на сложната си игра. А сетне, след като постигна резултат, ги предаде без проблеми, запазвайки своето инкогнито и оставайки благоразумно в сянка. Не, секретарката Калипсо не го бе измислила. Той наистина съществуваше и беше умен, пресметлив и запознат с високопоставените придворни интриги. Калашников записвате старателно всяко несъответствие в разследването и сглобяваше портрета му, залепвайки внимателно парченце след парченце като на флорентинска мозайка. В това нямаше никаква мистика, всичко беше прозрачно и дори съвсем обичайно. Ставаше дума за дворцов заговор, измислен и реализиран с аристократичен вкус.

Калашников бе убеден, че секретарката е била убита. Той не разкри догадката си пред останалите. Но в този случай нямаше нужда да си пророк, защото в техния полицейски участък дори стажант би открил такива улики. Смачканият с ток часовник, пресните драскотини по плота на бюрото, лакът бе покрит с едва забележими пукнатини, по килима имаше откъснати парченца изкуствена кожа от обувки и всичко това бяха явни следи от борба. Компютърът, чиято пощенска кутия бе отворена подозрително подходящо, също навеждаше на мисълта, че някой е ровил в нея предварително. RL2 нямаше причина да отвлича секретарката, пък и нямаше къде да я държи, и беше повече от очевидно, че още в самото начало бе планирал да ликвидира момичето, защото то е знаело за него най-много от всички. За рафинираното и фактически изкуствено създадено райско общество, където никога не бе имало никакви престъпления, RL2 бе действал доста добре. Но при него много неща бяха недообмислени, недовършени и непростими за един земен професионалист. Личеше си, че RL не е разполагал с джобното издание „Как да организираме заговор в Рая и да изтрепем всички колеги“ — ръководство за начинаещи лаици, та затова му се е наложило да се възползва от шпионски романи и дамски кримки. И бе допуснал съществена грешка, оставяйки нарочно включения компютър с отворена пощенска кутия на бюрото: моля, заповядайте, поднасям ви го на тепсия. Макар че кой знае, може нарочно да е бързал… за скорошната поява на Гласа?