Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— Да, сър?
— Изпрати някого да запали огън тук. Студено е като в някоя проклета морга.
— Да, сър. Лично ще се погрижа, сър. — Торнтън се захвана за работа до камината, като през цялото време внимаваше да е с гръб към ваната.
След още няколко минути Джон прецени, че кожата на Бел вече не е замръзнала, но не се и съмняваше, че все още чувства леден студ отвътре. Той я вдигна от водата, нежно я подсуши с кърпа и я положи на леглото си. Покри я със завивките и ги подви под нея, сякаш тя беше дете. След няколко мига обаче Бел отново затрепери. Джон сложи длан на челото й. Беше топло, но ако не грешеше, до час щеше да гори.
Той въздъхна и потъна в едно кресло. Предстоеше ужасяващо дълга нощ.
Беше й толкова студено. Защо не можеше да се стопли? Бел се мяташе в голямото легло, а тялото й инстинктивно се търкаше в чаршафите, за да се сгрее.
Беше ужасно.
Болката се беше върнала и пронизваше всеки мускул и всяка става в тялото й. А какъв беше този тракащ шум? Не бяха зъбите й, нали? И защо й беше толкова невъобразимо студено?
Стискайки зъби от усилие, Бел се насили да отвори очи. В огнището равно гореше огън. Огън.
До огъня трябва да е топло. Тя отметна завивките и пропълзя до долния край на леглото. Пак беше твърде далеч. Мъчително бавно Бел преметна крака през ръба на леглото. Погледна надолу, объркана. Защо беше без дрехи? Нищо, реши Бел, отхвърляйки тази мисъл. Трябваше да съсредоточи усилията си в огъня.
Усети как краката й докоснаха пода и коленете й веднага поддадоха. Свлече се на килима с болезнен удар.
Джон, който беше задрямал в креслото, придърпано до леглото й, скочи на крака.
— Бел?
Той заоглежда стаята като обезумял. Къде можеше да иде в нейното състояние? Че и гола при това.
Чу измъчен стон от другата страна на леглото и бързо отиде при нея.
Бел лежеше на пода, превита на купчинка. Той се наведе и я вдигна.
— Мила, какво за бога правиш на пода?
— Огънят — задави се тя.
Джон я изгледа неразбиращо.
— Огънят! — повтори по-настоятелно Бел с немощно побутване.
— Какво за огъня?
— Студено ми е.
— Искаше да се сгрееш ли?
Бел въздъхна и кимна.
— Мисля, че е по-добре да останеш в леглото. Ще ти донеса още одеяла.
— Не — извика тя и Джон се учуди на настоятелността й. — Искам огъня.
— Виж, какво ще кажеш да те сложа в леглото и да поставя свещ близо до теб?
— Глупаво.
Бог да му е на помощ, той почти се засмя.
— Хайде, мила, обратно в леглото. — Той я положи на него и я зави, като преглътна притеснено, докато подпъхваше завивките. Тя беше забавна и очарователна и за миг бе успял да забрави колко сериозно е състоянието й.
Но не можеше да се заблуждава. Само чудо би я спасило от треска, а Джон не вярваше особено в чудеса. Със сигурност щеше да се влоши, преди да настъпи каквото и да било подобрение.
Бел бе все така неспокойна.
— Вода — изграка тя.
Джон поднесе чаша към устните й и забърса струйките под брадичката й с една кърпа.
— Така по-добре ли е?
Бел облиза напуканите си устни.
— Не си тръгвай.
— Няма.
— Страх ме е, Джон.
— Зная, но няма от какво да се притесняваш — излъга той. — Ще видиш.
— Вече не ми е толкова студено.
— Това е добре — окуражи я той.
— Кожата ми все още е малко студена, но отвътре… — Тя се закашля и цялото й тяло се разтресе от спазми. Когато най-сетне се успокои, довърши мисълта си: — … отвътре съм гореща.
Джон се бореше с отчаянието. Трябваше да бъде силен заради нея. Трябваше да сподели тази битка с нея. Не беше сигурен дали ще се справи сам.
— Тихо, мила — зауспокоява я той, като нежно търкаше челото й с длан. — Сега заспивай. Трябва да си починеш.
Бел започна да потъва в съня.
— Забравих да ти кажа — промълви тя. — Този следобед забравих да ти кажа.
Следобед ли? Божичко, помисли си Джон, това сякаш бе преди цяла вечност.
— Забравих да ти кажа — настоя Бел.
— Какво има? — попита я меко той.
— Винаги ще те обичам. Без значение дали и ти ме обичаш.
И този път той не почувства онова странно, задушаващо усещане.
Глава двадесет и първа
От мястото си до леглото, Джон погледна надолу към Бел с помрачено от тревога изражение. Бяха изминали няколко часа откакто се бе събудила и опитала да допълзи до огъня. Тя все още трепереше, а треската й непрекъснато се влошаваше. Състоянието й беше зле. Някой почука леко и след миг вратата на стаята се отвори.