![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
Катерина бавно огледа сътрудниците си. Чертите на лицето ѝ бяха като че ли от камък.
- Време е да действаме - каза тя. - Пуснете снимката на близнака. Искам я на всеки телевизионен канал, интернет блог и списание в страната. Искам след двайсет минути да се превърне в най-известната фотография в Италия.
62
18,01 часът.
Апостолският дворец
По нареждане на оберст Рабер в главните коридори на Апостолския дворец бяха поставени стражи на двайсет метра разстояние. Александър и Габриела напредваха към офиса на кардинал Риналдо Трекио, придружавани от мълчаливите гвардейци. Малко неща можеха да се случат на място, охранявано като това. Въпреки опасностите и стреса, на които бяха подложени, репортерът и инспекторката не можеха да останат напълно равнодушни към античния дух на мястото. Това бяха коридори, изработени от едни от най-добрите архитекти и украсени от едни от най-великите художници, които Европа някога е имала. Пинтурикио е рисувал тук. Микеланджело. Рафаело. Техните духове блуждаеха в тези древни кътчета и съблюдаваха богато украсените си произведения, които бяха завещали на поколенията.
- Офисът на вуйчо ми се намира надолу по този коридор, след това наляво...
- Местоположението на кардинал Трекио ни е добре известно - изръмжа командирът на гвардейците презрително.
Очевидно беше, че мъжът не одобряваше тези нарушители да бъдат разхождани в Апостолския дворец, вместо да бъдат мигновено арестувани. Заповедите обаче си бяха заповеди, а той никога не беше оспорвал нарежданията. Командирът вървеше пред арестуваните, един от хората му ги следваше отзад, а двама - от двете им страни. Всички държаха ръце върху оръжията си. Всичко в поведението им подсказваше, че ако мотивите на Александър и Габриела да нахлуят в двореца не бяха толкова чисти, колкото самите те твърдяха, гвардейците нямаше да им оставят никакъв шанс за бягство.
- Чакайте тук - нареди водачът, когато стигнаха до края на дълъг, покрит с мрамор коридор, стените на който бяха украсени в натруфени червени и оранжеви маслени фрески, осеяни с всички цветове на дъгата. Мъжът пристъпи внимателно към тройното кръстовище, образувано от перпендикулярен коридор - също толкова дълъг и грандиозен. Въпреки видеонаблю- дението и наличието на охрана навсякъде, водачът инспектира разклоненията, преди да нареди на своите хора да продължат напред и наляво.
Десет-петнайсет метра по-късно стигнаха до дървена врата, релефна и внушителна, излъскана до огледален блясък. Тя, също както и всяка друга в това крило, не беше белязана. Предполагаше се, че всеки, който имаше работа тук, щеше да знае коя врата търси.
Александър пристъпи напред и протегна ръка, за да почука на добре познатата врата на вуйчо си.
- Отстъпете - нареди водачът на гвардейците и избута Трекио настрани.
- Той ще разбере, че съм аз.
Войникът само го изгледа. Александър реши да отстъпи.
Гвардеецът се обърна, изпъна униформата си и намести баретата, след което почука силно три пъти.
- Ваше Преосвещенство, тук е капитан Ремо Дойбел от Гвардията. С мен е човек, който твърди, че е ваш племенник, както и неговата придружителка.
Оповестяването прозвуча по дългия коридор, камъкът и полираното дърво му придадоха призрачно ехо.
Александър чакаше нетърпелив. Знаеше, че на Габриела няма да ѝ допадне да я определят като придружителка, затова се опита да не поглежда към нея.
Не последва никакъв отговор. Цялата група остана в мълчание няколко мига, след което капитанът почука отново.
- Кардинал Трекио, имам заповеди от комендант Рабер да ви доведа тези лица. От изключителна важност е да ни приемете.
След като ехото отшумя, отново настъпи тишина. Не се чуваха стъпки от другата страна на вратата. Александър започна да усеща стягане в гърдите. Нещо тук не беше наред.
Минаха още няколко мълчаливи мига, след което Дойбел заговори в микрофона на рамото си:
- Наблюдение, дайте ми координатите на кардинал Риналдо Трекио. - Пауза, след която последваха изписукване и отговорът от другата страна, който благодарение на настъпилата тишина можеше да се чуе от всички.
- Кардиналът се намира в офиса си. Влезе в него точно в 14,56 часа и оттогава не го е напускал.
Напрежението в групата се увеличи. Слушалката на Дойбел изписука пак, но този път в нея прозвуча друг глас.
- Ремо, тук е Рабер. Разбийте вратата.