![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
Габриела изглеждаше напълно объркана.
- Не мисля, че ще успеем да си проправим път през Швейцарската гвардия.
- Нито пък аз - отвърна Александър. На лицето му танцуваше дяволита усмивка. - Мислех си просто да ги оставим да ни арестуват.
На по-малко от четиресет метра от тях, от другата страна на улицата, в една от стаите на малка спретната къщурка с червен шистов покрив, Умберто и Томазо надничаха през тесен прозорец. Възрастната обитателка на приземния стаж лежеше в ъгъла, от двете дупки в челото ѝ, които глокът със заглушител произведе, се стичаше кръв.
Директният микрофон, който Мазо беше използвал по-рано през деня, беше монтиран в основата на прозореца, който беше отворен около три сантиметра. Макар уличната шумотевица да пречеше изключително много, успяха да чуят разговора, който се проведе стсреща, под сянката на ватиканската стена.
Умберто се претърколи от мястото си до прозореца, застана до един от близките радиатори и извади слушалката от лявото си ухо.
- Така - започна той, - това е билетът ни за вътре.
Мъжът свали фотоапарата, с който засне няколко снимки, които да изпрати на Катерина. Тя ги беше накарала да я държат постоянно в течение на нещата, които правеха. А след като се провалиха да елиминират Трекио и Фиеро по-рано, Умберто не искаше да я ядосва.
Мазо се обърна към него, на лицето му беше изписано учудване.
- Не чу ли какво каза човекът току-що? Ще е пълно с охранители от другата страна на вратата!
Мъжът млъкна, все едно доводът му беше достатъчно красноречив. Умберто не отговори.
- Охранители - натърти Мазо. - Няма просто да ни позволят да се разхождаме след тях.
Брат му изгрухтя и завъртя очи. Посочи към хълбока на Томазо.
- Какво държиш ей там, братко?
- Оръжие.
- Имаш и други, нали?
- Знаеш, че имам.
- И знаеш как да ги използваш? - попита го Умберто.
- Разбира се, че знам как да ги използвам!
- В такъв случай, Мазо, просто не разбирам защо водим този разговор.
58
17,24 часът.
Главният команден център на Швейцарската гвардия
- Оберст Рабер, трябва да видите това.
Комендантът бързо стана от мястото си в централната наблюдателна станция и се насочи към бюрото на един от офицерите си. Главнокомандващият вече беше разположил всичките си патрули в Апостолския дворец и на ключови места в целия град. Персоналът в командния център беше удвоен, за да могат да се следят всичките триста камери, свързани с централната им компютърна система.
- Какво да видя?
- Раздвижване при Незнайната порта.
Незнайната порта беше саркастично наименование, което Швейцарската гвардия беше дала на малката врата, която водеше от Виале Чентро дел Боско, намираща се в града зад ра- диокулата, навън в центъра на Рим. Името беше дадено заради глупавото схващане от членовете на курията, че Гвардията не знае за нея и следователно може да се ползва безнаказано. В действителност се следеше също толкова изкъсо, колкото и всеки друг вход на Ватикана.
- Посоката каква е: влизане или излизане? - попита Рабер.
- Клавиатурата е била използвана от външната страна. Някой се опитва да влезе.
- От нашите ли е? - Комендантът беше наясно, че дори пълното изолиране на града няма да спре хората да се промъкват навътре и навън. Възможността някой кардинал да е излязъл на тайна среща или свещеник, решил да прекара няколко часа навън, не би била изненада за никого.
- Не ги разпознавам. Моля да погледнете и вие, сър.
Офицерът манипулира известно време клавиатурата и пред тях се появиха две картини. Едната беше от външната камера, която улови движението на малката каменна врата, която се прибра отново в огромната стена.
Втората, която възпроизвеждаше картината от вътрешната камера, показваше ясно как мъж и жена стъпваха на ватиканска земя.
- Не са от нашите - потвърди Рабер на мига. - Изпратете хората ни при тях.
- Вече са тръгнали - отвърна офицерът.
В ъгъла на екрана координираните движения на отряд от гвардейци настъпваха по тъмните коридори към Незнайната порта.
17,29 часът.
Северозападната врата, Ватиканът
- Внимателно - обърна се Александър към Габриела и посегна, за да я хване. - Малко е височко от тази страна.