Братството на талисмана
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на талисмана». Краткое содержание книги:
Нападнат от опустошителите, Дънкан е спасен от Даян — правнучка на магьосник-ренегат. Към него се присъединява най-странната компания, която някога се е събирала — боязлив отшелник,дух, който не знае нищо за духовете, банши, свадлив таласъм, вещица и демон, избягал от Ада.
Дънкан вярва, че е под закрилата на вълшебния талисман. Но при решителната битка със Злото, единствената му надежда рухва. Остава му да разчита само на смелостта си и на своята мисия…
Това беше зашеметяващо знание и той му се противопостави, защото то беше ужасно, беше неразумно и невероятно, беше невъзможно да има такова нещо — безсрамно, неприлично, варварско. Беше чудо, помисли си той, че островът не се мята в гърчовете на агонията, че езерото не изпуска пара и не ври от ударите на този поток от нещастие.
И все пак, докато се противопоставяше на това неканено знание, той разбра, че това е истина и знаейки това натиска му изглеждаше още по-голям и по-угнетяващ, по-безмилостен отколкото беше преди.
Пред тях се мержелееше малък остров, нищо повече от буца скали, стърчащи от водата на стотина ярда от острова на оплакването. Докато гледаше напред, Дънкан видя отново трите остри върха на по-големия остров, очертани като големи сини кули на фона на бледата синева на небето. Луната почти беше залязла. Плуваше само на педя над тъмнината на западния хоризонт. Като погледна на изток му се стори само като възможност, че зората може да настъпи скоро. Не можеше да бъде уверен, но изглеждаше, че на изток небето просветлява — пръв намек за изгряващото слънце.
Тъмната фигура на демона изкачи скалистото островче пред него и изчезна от другата страна. След него идваше Даниел, с вкопчената като насекомо в гърба му Мег. След Даниел беше Красавица, която ситнеше изящно, като избираше къде да стъпи точно и с грация. Белотата на вързопите, завързани на гърба и, проблясваше в тъмнината. След това идваше Даян, като подкрепяше препъващия се Ендрю, който все още носеше тоягата си, вкопчен в нея с мъртва хватка, въпреки слабостта си. Зад тях двамата идваше паешката фигура на Снупи, който скачаше прилежно от камък на камък, като носеше небрежно на рамото си тоягата на Конрад, която от време на време заплашваше да го събори.
Дребосъка се върна назад, като цопаше във водата, за да види как се справят Конрад и Дънкан. Челото му беше набръчкано от загриженост.
— Всичко е наред — процеди Конрад през зъби, стиснати срещу болката. — Върви напред. Настигни останалите.
Доволен, Дребосъкът се завъртя и изприпка през водата.
Достигнаха до малка група скали.
— Спокойно — каза Дънкан на Конрад. — Дръж се здраво за мене. Мога да поема тежестта ти.
— Да, милорд — рече Конрад.
— Внимавай къде стъпваш — предупреди го Дънкан. — Гледай да не паднеш и отново да нараниш същата ръка.
Бавно и внимателно преминаха между скалите, и предпазливо се спуснаха от другата страна, отново във водата. Останалите бяха преминали повече от половината път до острова на оплакването.
Нямаше дракони. Дънкан поблагодари мислено на Бога, че не се появиха дракони.
— Още малко остана — ободри той Конрад. — След това ще можем да си отдъхнем. Ще можем да поспим.
Не мислеше, че всичко ще се развие по този начин. Когато тръгваха беше пресметнал, че за да преминат блатото ще им трябват два дни. Но вместо това те го прекосиха, или почти го бяха прекосили, за една нощ.
Осъзна, че гледа в краката си, като че ли гледането можеше да му каже как да стъпи най-добре. Хвърли поглед напред и видя, че тези пред тях са спрели, всички с извити назад глави и се взират в небето. Даян беше пуснала Ендрю, който беше паднал и сега цамбуркаше из водата. Даниел се вдигаше на задните си крака и Мег се пързаляше, като в забавено движение по гърба му за да просне във водите на блатото. В небето, точно над Даниел имаше черна фигура, подобна на прилеп, с широко разперени криле, изкривена като камшик опашка и зловеща глава, протегната напред.
— Стой тук! — викна Дънкан на Конрад. — Дракон! Стой тук.
Измъкна се от сграбчилата го ръка на Конрад и се втурна напред, като измъкна меча от нощницата. Единият му крак се плъзна по хлъзгава подводна скала и докато се опитваше да се изправи, другият му крак също се плъзна и той падна по гръб, а водата се затвори над него.
Опита се да се изправи, като чувстваше, че го обзема сляпа паника и се подхлъзна отново. Остър писък проряза тишината и той видя, че драконът, сграбчил с птичите си крака Красавица, размахва диво криле за да се издигне. Даниел, изправен високо, беше захапал със зъби шията на дракона и увисваше във въздуха. Докато Дънкан наблюдаваше, драконът с усилие повдигна конят над водата и след това падна отново. Отстрани Дънкан видя светкавицата на меча на Даян. Докато замахваше, втори дракон, като се мъчеше да отбягне удара, се плъзна встрани и почти се разби във водата. Крилото му удари Даян и я събори.