История на Българското възраждане

Тук възниква и друг въпрос. Вярваха ли главните организатори на въстанието в неговата победа? Може категорично да се отговори, че апостолите и техните помощници очакват тази победа, която посочва Дюстабанов, която посочва и Бенковски, като гледа горящото Панагюрище. Едва ли някой от тях обаче е вярвал във военната победа над Османската империя. Самата тактика, приета от Гюргевския комитет, и тактическите прийоми, наложени по места показват, че организаторите разчитат на една по-дълга отбрана в укрепените лагери, докато търпението на Европа се изчерпи. Дори подготовката на въстанието да бе много по-продължителна и всеобхватна, резултатът едва ли би бил по-различен. Ако руската военна машина година след това се сблъсква с толкова трудности във войната срещу Турция и победата й в голяма степен се дължи на грешките и азиатско-ориенталските разбирания за съперничество в турските военни среди, какво може да се каже за българските военни сили и техните възможности. Явно тези, които търсят причините за неуспеха във военнотехническата подготовка и във възприетата отбранителна тактика, просто не отчитат истинските цели на Априлското въстание.

И все пак — може ли да се твърди, че организаторите съзнателно отвеждат на заколение българския народ? Колкото и да са очаквали зверствата от страна на турците, едва ли и в най-мрачните си представи апостолите са допускали такава кървава вакханалия. Като се има предвид толерантното отношение към турското население от българска страна, те най-малко очакват от него същото отношение към българското население. Целта на дейците от Гюргево е да предизвикат официална Турция. На практика обаче се получава така, че башибозукът не само не отстъпва, но надминава по своята жестокост редовната войска. В същото време през цялото въстание българите не допускат нито едно убийство на жена или дете от турска страна, което е установено категорично от международните анкетни комисии. Следователно толерантността на българите не среща никакъв отзвук, а това има изключително трагични последствия. Априлското въстание е връхна точка в българското наци-оналнореволюционно движение и има важно значение за българската възрожденска нация. Преди всичко то може да бъде характеризирано като общонародно, тъй като в него вземат участие всички социални групи в българското общество. Въстанието показа по безспорен начин невъзможността за съжителство между проспериращото българско общество и отживялата времето си Османска империя. Зверствата на редовните и нередовни турски войски, в резултат на които са изклани над 30 хиляди българи и са опожарени стотици селища, компрометират Турция дори в очите на най-ревностните й защитници. Европа, която гледа в продължение на векове преди всичко своите интереси, е принудена да се намеси. Българският въпрос се превръща в основен проблем на големия Източен въпрос, а това разкрива добри перспективи пред руската външна политика. В крайна сметка въстанието предизвиква поредната руско-турска война, която завършва с възстановяването на българската държава.