Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Единственият звук бе тихото мъркане на двигателя и свистенето на гумите по асфалта.
— …След този случай мама го напусна — продължи Кавано. — Искаше се доста кураж да му се опъва, когато е ядосан. Двамата с нея обедняхме още повече. Но някакси успя да се справи, намери си почтен мъж и ме записа в добри училища. Според мен тя и мъжът й очакваха да стана я адвокат, я нещо от този род. Но в себе си аз бях насъбрал много гняв. Исках да се разплатя за всички бити майки, за всички наритани и пребити до смърт кучета на света, затова се записах в армията, където получих специалното си обучение. Така имах хиляди възможности да развалям работата на терористи и всякаква подобна измет. Обаче разбрах, че преди това трябва да си съставям план. Един войник от специалните части няма къде толкова да прилага уменията си в цивилния живот. Става или наемник, или започва да работи за ЦРУ, за правоохранителните органи, или пък се хваща охрана някъде. Когато един от бившите ми инструктори от Делта Форс ми предложи работа като протектор, подскочих до небето. Смятам, че не е трудно да се разбере защо. Изпитвам състрадание към слабите и жертвите. И все още се опитвам да помогна на майка си. Да помогна на кучето си.
— Това е най-дългият монолог за миналото ти, който съм те чувала да произнасяш — каза Джейми най-сетне. — Всъщност това е един от много малкото случаи, когато изобщо говориш за миналото си.
— Прескот се преструваше на жертва, но се оказа измет. Заради него сега аз се страхувам от такава измет. Няма да му се размине.
Носещи се през Уайоминг, никой от тях не каза и дума, когато минаха покрай изхода, който би ги отвел отвъд Тетън Ридж, към Джаксън Хоул и дома им.
4.
След четири дни междущатска магистрала 80 ги докара в Сан Франциско. Поеха по крайбрежната магистрала на юг към Кармел и прекараха нощта в един мотел. Кавано обаче не можа да заспи, потънал в мисли относно това, което му предстоеше.
— Къде искаш да погледнем най-напред? — попита го Джейми на другата сутрин, докато закусваше омлет с шунка и сирене в ресторантчето на мотела.
Кавано пи само кафе.
— Как можеш да ядеш толкова и пак да си слаба?
— Имам висок метаболизъм. Освен това, когато съм притеснена, трябва да ям.
— В момента нищо не ни заплашва.
— Нямам предвид това. — Бяха седнали на ъглова маса. Откъм плота на бара долиташе тихото мърморене на телевизор. Въпреки това тя сниши глас: — Вече никой не те преследва. Това не е да изпълняваш заповеди на бойното поле. Това не е самоотбрана. Не закриляш клиент. В момента ти си преследвачът. Ако получиш това, което искаш, притеснявам се как то ще те промени.
— Прескот повдигна същия въпрос.
Джейми го погледна озадачено.
— След като го измъкнах от склада, едва не попаднахме в клопка в един търговски център. Групата, която ни гонеше, остави кола пред входа. Успях да се измъкна навън и да викна на шофьора й да бяга. Обаче оня беше се стреснал здраво и не помръдна. Наложи се да стрелям през тавана на колата, за да го накарам да се размърда. После Прескот ме попита защо просто не съм го убил.
— И ти какво му отговори?
— Че човекът не ми е дал повод, че съм протектор, а не… — Джейми нямаше защо да пита повече и той, без да довърши изречението, продължи: — Питам се дали Прескот не разчита именно на това — с горчивина изрече Кавано. — Не е сигурен дали не съм загинал в пожара у Карен. Питам се дали кучият син не залага на това, че аз съм просто една дефанзивна личност, че няма да хукна да му отмъщавам за смъртта на приятелите си.
Джейми замълча.
— Сигурно е променил външността си — продължи Кавано. — Сложил си е очила вероятно. Имал е достатъчно време да си пусне мустаци или брада. Може дори да е успял да си направи пластична операция. Обаче ще му е трудно да скрие дебелия си корем.
Обезпокоена, Джейми отново се зае с омлета.
Кавано хвърли разсеян поглед към телевизора на бара. В момента вървеше реклама за някакво средство за отслабване и на екрана показваха снимките на дебел мъж, който сега бе удивително слаб. Той насочи поглед към Джейми.
— Когато се видях с Прескот за пръв път, беше се затрупал с най-богатата на въглехидрати и калории храна, която можеш да си представиш. Макарони и сирене. Лазаня. Равиоли. Чипс. Сладки неща. Шоколад. Класическа кока-кола.