Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той трескаво бръкна под таблото и измъкна прекъсвача, който двамата с Джейми бяха купили от един радиомагазин, когато бяха дооборудвали колата — стандартна предпазна мярка, в случай че нямат ключ. Прекъсвачът бе свързан със запалителната система. Натисна бутона и двигателят веднага запали.
Дясната врата внезапно се отвори. Кавано вдигна ножа да се защити, но веднага го дръпна, когато вътре влетя Джейми.
— Давай, давай! — кресна тя. — Давай!
7.
Кавано натисна газта до пода, усети как гумите забуксуваха в пръстта и миг след това с въртяща се наляво и надясно задница колата се понесе след експлоръра.
Докато Джейми затваряше вратата, Кавано видя как джипът изчезва между дърветата напред.
— Пистолетът, дето го взех от Едгар, у теб ли е още? — попита я Кавано.
— Без него не тръгвам никъде — задъхано изрече Джейми.
— Свали си стъклото. Гледай за места, където Грейс може да ни устрои засада.
Таурусът се носеше между дървета и храсталаци и Джейми отвърна:
— Много са.
Алеята прехвърли една височинка и излезе от долината. В края на височината имаше няколко завоя, следвани от прав участък, който свършваше на Т-образно кръстовище, павирано с чакъл. Вдясно все още неслегналият се шлейф прах сочеше накъде бе поела Грейс.
Кавано сви вдясно и отново натисна поохлабената на завоя газ. От гъстия прах, вдиган от колата на Грейс пред него, му бе много трудно да вижда. Караше колкото е възможно по-бързо, но гледаше да си остави време да реагиpa и да спре, ако внезапно пред него изникнеше препятствие. За щастие подухна лек ветрец и разнесе малко праха, позволявайки на Кавано да увеличи скоростта. После облакът се разсея съвсем и той видя, че наближава пресечка с асфалтиран път.
В посоката, където продължаваше настланият с чакъл път, нямаше никакъв облак прах. Грейс явно бе свърнала или вдясно, или вляво, но по асфалта имаше много отпечатъци от прашни гуми, поемащи и в двете посоки, затова Кавано не можа да познае накъде е поела.
— Избери посоката — каза той.
— Наляво — отвърна веднага Джейми.
Уверил се, че няма идваща кола, Кавано изскочи на платното, сви вляво и само след няколко секунди вече летеше със сто и шейсет километра в час. Дърветата и нивите покрай тях се превърнаха в размазана, разноцветна ивица. Приготвяйки се да прехвърли една височинка, той бе принуден да намали, защото Грейс можеше да му е устроила капан от другата й страна. Спусна се по другата страна безпрепятствено, но в края й отново бе принуден да спре на още един кръстопът, където и четирите разклонения бяха асфалтирани.
— Избери посоката — повтори Кавано.
— Пак вляво — отвърна Джейми.
— Някаква причина да посочиш?
— Никаква.
— Тогава поемаме наляво.
На следващия кръстопът, след като от експлоръра нямаше и следа, Кавано отби от пътя. Ръцете му бяха стиснали волана толкова здраво, че ги откопчи само със силата на волята си.
Потънал в пот, той остана така, загледан напред. До него Джейми трепереше — точно както и той.
— Справи се много добре там — каза й най-сетне.
— Благодаря — отвърна Джейми с пресипнал глас.
— Не ти мигна окото — продължи той. — Не се паникьоса.
— Но едвам се сдържах.
— Познато чувство ми е. — Потейки се още по-обилно, Кавано продължаваше да гледа напред. — Хубав номер… Това със светлинните гранати.
— Бях побесняла. Просто си казах, че няма да се оставя да пукна там, в оная тъмница.
— Гневът е добър мотиватор. — Ръката на Кавано трепереше, докато бършеше праха от устата си. — Особено ако трябва да прогониш страха.
— Донесла съм ти подарък — каза Джейми.
— О?
Замаян все още от бързото каране, Кавано сведе поглед. До „Зиг-Зауер“-а, оставен от нея между двете седалки, бе проснат армейски колан, който бе свалила от някого от убитите от тока в подземието. На него имаше закачен кобур с една берета и резервен пълнител, пълен догоре.
— Умно.
— Ключът към сърцето на моя любим. У кого е другият зиг? У Грейс?
— Сигурно — отвърна Кавано. — И ключовете от колата. А също и телефонът ми. И портфейлът с новите ми документи, подарък от Карен.
— Я бръкни под седалката.
Озадачен, Кавано бръкна под седалката и измъкна чантичката на Джейми.
— Брей, да пукна!
Чантичката бе затворена. Джейми я отвори и надникна вътре.
— Явно дотук не са стигнали. Телефонът и портфейлът ми са още тук.
Зад тях се чу далечният шум от хеликоптера, който заглъхна, спускайки се в долината. Джейми хвърли поглед натам.