Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Бариерата пред паметта може да бъде мотивирана от всяко чувство — любов, омраза, страх, — но най-действен е страхът — обясни Макгий. Той е бил възпиращото средство, използвано от „Майлстоун“ при работата им върху тебе. Страхът. На дълбоко подсъзнателно равнище ти изпитваш ужас да не откриеш каквото и да е за работата си, защото те са използвали хипнотични внушения и опиати, за да те убедят, че ще умреш по мъчителен и болезнен начин в мига, когато разкриеш и най-дребната подробност пред чуждите агенти. Страховата бариера е най-трудна за преодоляване, обикновено това е направо невъзможно — особено, ако е така добре имплантирана като твоята.
— Но сте открили начин.
— Не лично аз. На работа към КГБ има десетки учени, които са специалисти по похватите за поведенческите промени — промиване на мозъци и така нататък. Някои от тях смятат, че страховата бариера може да се преодолее, ако субектът — или ти, в нашия случай — бъде подложен на страх, по-голям от онзи, върху който е изградена бариерата. Не е особено лесно да се открие страх, който е по-силен от страха смърт. За повечето хора той е номер едно. Но в КГБ са следвали много сериозно живота ти, преди да решат да те отвлекат и когато са разгледали отново досието ти, решили, че знаят къде е слабото ти място. Потърсили са събитие от миналото ти, което да може да се възстанови и да се преиграе като жив, истински кошмар, да се превърне в нещо, което би те уплашило повече от смъртта.
— Гръмотевичният дом — сковано промълви тя. — Ърнест Харч.
— Да — кимна Макгий. — Решили, че там е разковничето за плана им. След като те изучавали известно време, в КГБ дошли до мнението, че ти си изключително подредена, организирана и рационална личност, че би ненавиждала безпорядъка и небрежното мислене. Всъщност целият ти живот изглеждал почти натрапчиво и маниакално подреден.
— Маниакално подредена? Да — съгласи се тя. — Сигурно съм такава. Или поне бях.
— В КГБ решили, че най-добрият начин да те накарат да се спукаш по шевовете е да те запратят в един кошмарен свят, в който всичко лека-полека става все по-нерационално, в който мъртвите са оживели, а никой и нищо не е онова, което изглежда. Така че те довеждат в Уилоуок, затварят едното крило на болницата за изследвания на човешкото поведение и я превръщат в сцена за старателно изготвения си спектакъл. Възнамеряваха да те докарат постепенно до състояние на психически и (или) емоционален срив, чиято връхна точка да бъде във фалшивия Гръмотевичен дом. Бяха замислили наистина една твърде гадна процедура. Изнасилване. Многократно изнасилване и мъчение от страна на четиримата „мъртъвци“.
Сюзан смаяна тръсна глава:
— Но да ме докарат до състояние на психически и емоционален срив… С какво бих могла да им помогна тогава? Дори ако страховата бариера бъде преодоляна, аз изобщо не бих била в състояние да им дам данните, които ги интересуват. Бих се превърнала в лигавещ се идиот… или катакотик.
— Това не би било постоянно. Психическите и емоционалните сривове, предизвикани от краткосрочни дразнители, са най-лесното за лечение психическо разстройство — възрази Макгий. — Веднага след като те поставят на колене, биха премахнали страховата ти бариера с обещанието, че ще те спасят от ужаса в замяна на пълното ти покорство и сътрудничество. След това веднага биха се заели с възстановяването ти, с възвръщането ти към психическо равновесие или поне към нещо близко до него. Биха те довели до състояние, при което да могат да те разпитват и да вярват на данните, които ще им съобщиш.
— Но чакай — спря го тя. — Чакай малко. Събирането на двойниците, изготвянето на сценария за цялата ужасна история, подготовката за неочакваните случаи, приспособяването на крилото на болницата… за всичко това е било нужно много време. А съм била отвлечена само преди няколко, седмици… нали?
Той не отговори веднага.
— Нали? — настоя тя.
— Ти се намираш в Съветския съюз вече повече от година — призна Макгий.
— Не. О, не. Не, не може да бъде.
— Така е. През цялото време просто си стояла затворена в Любянка и си чакала нещо да се случи. Но не си спомняш за това. Всичко това е изтрито от паметта ти преди да те преместят в Уилоуок.
Объркването й се замени от гняв:
— Изтрито? — Изправи се на седалката и сви ръце в юмруци. — И го казваш така спокойно. Изтрито. Говориш като че ли съм някакъв загубен магнетофон! Господи, прекарала съм цяла година в смрадлив затвор, а после са ми откраднали тази година, принудили са ме да преживея всичко това с Харч и останалите… — Гневът я задави.