Ще те открия някой ден
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: capitol theatre #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ще те открия някой ден». Краткое содержание книги:
Под фалшива самоличност Джулия крие опустошителна тайна: наранено сърце и мистериозен съпруг, когото тя не познава и не дръзва дори да спомене, и от когото отчаяно иска да се отърве…
В момент, когато младата жена е уверена, че най-после държи в ръце юздите на своята съдба, неочаквана среща я изправя лице в лице с миналото, от което бяга. Една красива брошка от скъпоценни камъни, подарена й от изискан джентълмен, предизвиква драматични разкрития, които преобръщат целия й живот. Но я среща и с мъжа, който завладява все повече нейните страхове… за да победи и яростните съперници, и нейното храбро, независимо сърце.
За разлика от нея, Деймън беше ентусиаст на проявите вън от къщи и Джулия го придружаваше на дълги пътешествия пеш и на коне из цялата околност.
За да създаде удоволствия на Джулия, Деймън с готовност я водеше на балове, соарета и музикални вечери. Тя с радост откри, че съпругът й бе чудесен танцьор и имаше неизтощимата енергия да стои буден цяла нощ, ако тя желае това. Най-хубави от всичко обаче бяха тъмните вечерни часове, когато той освобождаваше камериерката и сам събличаше жена си, след което се любеха, докато заспеше от приятно изтощение.
— Никога не можех да допусна, че ще обикна някого така — довери му тя една нощ, когато лежаха в леглото и наблюдаваха огъня в камината. — Най-малко мъж като теб.
— Мъж като мен? — повтори Деймън с приятно чувство.
— Да, при всичките ти делови размишления за арендатори и селско стопанство…
— Сигурно ти изглежда скучно в сравнение с театъра?
— Трябва да признаеш, че имаме твърде различни интереси.
Деймън се разсмя, отдръпна завивките от раменете й и хладният въздух накара зърната на гърдите й да щръкнат. Огънят хвърляше отблясъци върху кожата й. Той прокара ръка бавно по гладката повърхност.
— В известни отношения, да — призна Деймън и наведе глава към шията й. — Не ни свързват много важни неща. — Усмихна се, като почувства тръпката й в отговор на неговото докосване. — Искаш ли да ги допълня?
Джулия плъзна ръце по тялото му и се изви нагоре, готова както винаги за удоволствието, което й предлагаше.
Деймън беше силен любовник, който понякога стоеше върху тялото й дълги, приятни часове, а друг път я вземаше с груба страст, което я изпълваше с възбуда. Джулия си спечели увереността да го съблазнява, когато се развихреше фантазията й, носеше предизвикателни рокли и го дразнеше, докато той я грабнеше в ръце и й дадеше точно това, което тя искаше от него. Когато бяха заедно, Джулия забравяше за безпокойствата на своята професия, превръщаше се напълно в друга личност, изпълнена със задоволство и спокойствие.
Наближаваше септември и репетициите за новия сезон зачестиха, Джулия постоянно пътуваше от лондонското жилище на Савиджови до „Капитал“ и обратно. Отпърво актьорите от трупата изглеждаха недоволни от новия й статус на херцогиня на Лийдс, но бързо свикнаха с това. Работата ги поглъщаше изцяло. Арлис явно бе доволна от брака си с Майкъл Фиске и лицето й цъфтеше.
Лоугън Скот от своя страна беше същият както винаги — взискателен, арогантен и завладян от идеята да направи театъра си най-внушителен в Лондон.
— Ти се радваш на единствената си голяма любов — каза със смях Джулия, когато го видя да разглежда новите декори след репетиция. — Колко жени биха дали всичко, за да ги погледнеш любовно със същите очи! Не забравяй, че една сграда никога няма да те дари със същата любов.
— Грешиш — отбеляза Лоугън и я погледна косо с усмивка. Едрата му ръка направи кръг във въздуха. — Тя ми дава повече, отколкото ми е дала някоя жена от плът и кръв.
Джулия скръсти ръце на гърди и го погледна замислено. За пръв път изпита облекчение, че не се омъжи за него. Лоугън беше човек на работата, човек с хладно сърце, което не нарушаваше равномерното си биене, не се свиваше нито от болка, нито от радост.
— Женитбата ти за Савидж се оказа не толкова лошо решение — каза замислено той една вечер, когато видя тълпите, събрали се да чакат появата на Джулия на влизане и излизане от театъра. — На публиката й допада идеята херцогиня да изпълнява роли в пиесите, които гледа. Това ме кара да съжалявам, че не съм се родил с титла… представи си какви висоти щях да постигна!
— Радвам се, че виждаш някаква полза за театъра от всичко това — отговори кисело Джулия.
Лоугън се ухили на нейния сарказъм.
— Ти избра да се омъжиш за херцог, вместо за истински артист — изтъкна той. — Не е моя грешката, ако „Капитал“ е спечелил от твоите постъпки.
Напоследък се беше зародило някакво напрежение между тях. На обществена сбирка предишната седмица Лоугън се бе опитал да изтъкне, че макар Джулия да е херцогиня на Лийдс, тя е същевременно и служителка и е задължена поне през половината от времето си да изпълнява неговата воля. Когато го извикаха да забавлява гостите, Лоугън направи знак на Джулия, която стоеше наблизо със съпруга си.
— Може би Нейна Светлост ще благоволи да се включи в тържеството с мен? — предложи той.