Дума Ки
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #52
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
— Ленън — Маккартни — отбелязах. — Хиляда деветстотин шейсет и осма година77. И не ми казвай, че греша.
Той не каза нищо. Мълча дълго. Чувах дишането му. Най-накрая попита:
— Да не си направил нещо, Едгар? Кажи на Уайърман. Кажи на татко.
Зачудих се дали да отрека, обаче съобразих, че може да надзърне в папката и да открие липсата на рентгеновата снимка. Замислих се за сандвича си, който бе наченат, но не и довършен.
— А как е зрението ти? Има ли някаква промяна?
— Не, левият фар продължава да не бачка. И ако се вярва на Принсайп, никога вече няма да проработи. Във всеки случай, но и в този живот.
Мамка му. Но нима в дълбините на душата си не знаех, че работата не е съвършена? Сутрешното лигавене с „Шарпи“ и картонената подложка не можеха изобщо да се сравнят с мощния оргазъм от миналата нощ. Бях уморен. Днес исках само да седя и да се любувам на океана. Да гледам как слънцето се потапя в caldo largo, без да рисувам проклетия залез. Само че това беше Уайърман. Уайърман, дявол да го вземе.
— Още ли си там, muchacho?
— Да. Можеш ли да извикаш Ан-Мари Уислър на няколко часа днес?
— Защо?
— За да ми позираш. Искам да ти направя портрет. Щом продължаваш да си кьорав, предполагам, че ми трябва истинският Уайърман.
— Ти си бил значи. — Едва го чух, толкова тихо говореше. — Нарисува ли ме вече? По памет?
— Виж си папката с рентгеновите снимки — отвърнах. — Ела към четири. Искам да подремна преди това. И донеси нещичко за хапване. Живописта разпалва апетита ми. — Помислих си дали да добавя „някои видове живопис“, но се отказах. Вече бях казал достатъчно.
VI
Не знаех дали ще успея да поспя, ала задрямах. Будилникът ме събуди в три следобед. Качих се в „Розовото мъниче“ и проверих запасите си от чисти платна. Най-голямото беше метър и половина на метър и в крайна сметка се спрях на него. Разтеглих опорните стойки на статива до максимум и поставих чистото платно. Само при вида на този бял правоъгълник, напомнящ изправен вертикално ковчег, почувствах парене в стомаха и гъделичкане в дясната си ръка. Раздвижих пръстите й. Не ги виждах, но ги усещах как се свиват и разтварят. Усещах как ноктите се впиват в дланта ми. Дълги нокти. Бяха пораснали след злополуката и нямаше начин да ги подрежа.
VII
Миех четките си, когато зърнах Уайърман да се приближава към „Розовата грамада“. Пристъпваше по пясъка с тромавата си, мечешка походка и чикчирикчетата се разбягаха пред краката му. Беше само по дънки и пуловер. Времето бе започнало да се затопля.
Щом прекрачи прага, той извика за поздрав и аз му отговорих от „Розовото мъниче“, предлагайки му да се качи при мен. Той веднага забеляза голямото платно на статива.
— Мамка му, amigo, когато каза „портрет“, реших, че ще ми нарисуваш само главата!
— И аз мислех така, но се боя, че няма да е достатъчно реалистично. Вече свърших малко подготвителна работа. Ела да хвърлиш едно око.
Откраднатата рентгенова снимка и рисунката с маркера бяха на долната полица на работната ми маса. Подадох ги на Уайърман и седнах пред статива. Платното вече не беше бяло. В горния му край се виждаше правоъгълен контур. Бях долепил до него картонената подложка и я бях очертал с един черен молив HB.
Уайърман мълча почти две минути. Взираше се ту в рентгеновата снимка, ту в рисунката. После едва чуто попита:
— Какво става тук, muchacho? Какво?
— Още нищо — отвърнах. — Подай ми картончето.
— Тази ли?
— Да. Внимателно. Още ми трябва. Необходима е и на двама ни. А рентгеновата снимка можеш да изхвърлиш.
Той ми подаде рисунката върху картона от ризата. Забелязах, че ръката му трепери.
— Сега отиди до стената, където са наредени готовите картини. Разгледай последната вляво. Онази в ъгъла.
Уайърман се приближи до картината, огледа я и отстъпи назад.
— Боже миризливи! Кога я нарисува?
— Снощи.
Той вдигна картината и я обърна към светлината, струяща от големия прозорец. Взираше се в Тина, която пък се взираше в Кенди Браун, чието изображение беше без нос и уста.
— Няма уста, няма нос, мъртъв Браун, решен въпрос — прошепна Уайърман. — Господи Исусе, не искам да съм онзи maricon de playa78, който ще ритне пясък в лицето ти. — Той постави картината на мястото й и се отдалечи… предпазливо, сякаш се боеше, че ще се взриви от резките му движения. — Какво е станало с теб? Какво се е вселило в теб?
77
Песента на „Бийтълс“ „Сребърният чук на Максуел“ от албума „Аби Роуд“, излязъл през септември 1969 г. — Б.пр.
78
Тип от плажа (исп.) — Б.пр.