След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
И след това я бе прегръщал нежно, сякаш я обичаше.
Ако този път се поддадеше на трескавото желание, което нарастваше в нея, нямаше да има никакви мигове на нежност.
— Няма ли да ме поканиш в леглото си? — запита Едуард с нисък глас, полюлявайки многозначително таза си, опрян в нея.
Сълзи изпълниха очите на Софи.
— Не — каза тя със задавен шепот. — Не.
Само да можеше желанието да си отиде, но той го възбуждаше — нарочно, умело. Тялото й трепереше, притиснато до неговото. Трудно й беше да диша.
— А защо не, скъпа Софи? — запита Едуард, като изведнъж хвана и двете й ръце. Бедрото му се плъзна между нейните. Твърдо, топло. Мъжествено. — Сигурно не си вярна на скъпия Жорж?
Софи се вгледа в красивото му лице. Загледа се в студените му сини очи, красиви, както винаги, въпреки хладината, която вееше от тях, и в твърдата му подвижна, изразителна уста.
— Как смееш да хвърляш камъни по мене?
Той се засмя.
— Смея. Смея да правя всичко.
Подтекстът му бе сексуален, и тя го знаеше.
— Ти си отвратителен. Променил си се. Толкова си ужасен, колкото те рисува репутацията ти!
Опита се да го отблъсне.
Смехът му замря, но той не я пусна.
Тя престана да се бори и да се дърпа, защото всяко нейно движение само я караше да го усеща още по-силно.
— Пусни ме. Веднага, преди да съм се развикала за помощ.
Едуард я стисна още по-здраво.
— Проклятие! Да не би да си влюбена в него, Софи? Влюбена ли си?
— Не разбираш! — извика Софи.
— О, разбирам, скъпа. Идеално разбирам. — Усмивката му проблесна. Бедрото му се притисна по-силно и по-високо, така че тя бе принудена да го възседне. — Хайде, скъпа, няма нужда да играем игрички, достатъчно добре се познаваме, за да разиграваме някакви игри… освен ако не са игри на любовта.
Софи ахна. С непресторено възмущение тя се опита да се освободи. Той се засмя тихо и сурово и се наведе без усмивка над нея. Софи разбра, че се готви да я целуне… и застина на място.
— По-добре — промърмори той, — много по-добре. Нека видим какво си научила по време на престоя си във веселия Париж.
Притисна я по-силно, така че не можеше да има никакво съмнение колко е възбуден.
Софи веднага вдигна ръце, за да го отблъсне. Не искаше това, не го искаше. Поне не с ума си. Но тялото й бе така жадно, така изгладняло, Софи бе забравила какво представляваше дивото желание. Колко бе умопомрачително, колко разтърсващо, колко всепоглъщащо. Сега я измъчваха картини, но не картини от миналото… а картини от бъдещето. Виждаше себе си и Едуард голи, с преплетени тела, пламтящи от страст. Виждаше как Едуард навлиза все по-дълбоко и толкова нежно, толкова безпрепятствено в нея. Виждаше екстаза, който някога бе познала.
— Не, Едуард. Не така.
— Защо? — прошепна той с уста до нейната, а дъхът му пареше устните й. — Ние сме приятели. Стари приятели. Поне не си ли малко привързана към мене?
— Стари приятели? — въздъхна тя, но не можа да довърши изречението.
Устата му докосна нейната. След миг той я завладя грубо, вмъкна езика си дълбоко в нея. Това не беше съвкупление. Това беше изнасилване.
Софи извика, но не защото той я нараняваше, а защото се уплаши. От него… и от себе си. Опита се да го отблъсне, но в същото време устните й копнееха за него и му се поддаваха. Той откъсна устата си от нейната, задъхвайки се.
— Господи, Софи! Толкова е хубаво! И тя се задъхваше.
— Мислиш си, че поне бяхме… бяхме любовници… че това ти дава право да ме третираш… като… като…
— Като какво, Софи? — въздъхна той опасно. — Като проститутка? Като уличница? Като развратница?
Тя изстена и побеля.
— Забрави новия си любовник. — Очите му мятаха искри. — Аз съм по-добър от него. Ще ти го докажа. Ще ни бъде по-хубаво. Ела. Ела доброволно, Софи. Този път няма да бъда груб… Обещавам.
Софи го погледна втренчено, съблазнителният му тембър я обвиваше като топъл пашкул. Той впери поглед в очите й.
— Софи. И двамата знаем, че ме искаш. И аз те искам. Беше хубаво. И пак може да бъде хубаво. Дори по-хубаво, фактически, защото ти имаш опит.
— Остави ме — прошепна тя.
— Защо? Обичаш ли го? — изхриптя той.
— Ти си луд — изхълца тя. — Харесвам Жорж… но не го обичам!