Бунтовници

– Защо всички лагеруват в къщата на Маркъс? – питам го.

– Евелин го изрита. Каза, че тази къща е и нейна, а той с години се е разполагал тук сам. Сега било неин ред. – Тобиас се ухилва. – Това предизвика огромен скандал на предната ливада, но накрая Евелин надделя.

Поглеждам бегло майката на Тобиас. Тя е в най-отдалечения край на стаята, приказва с Питър и яде яйца от друга консервна кутия. Стомахът ми се преобръща. Тобиас говори за нея едва ли не почтително. Но аз добре помня какво ми каза тя за постоянните и временните неща в неговия живот.

– Тук някъде има хляб. – Той взима едно панерче от масичката за кафе и ми го подава. – Вземи си две филии. Имаш нужда.

Дъвча коричката на хляба и отново се заглеждам в Питър и Евелин.

– Мисля, че се опитва да го привлече на своя страна – казва Тобиас. – Има дарбата да представя живота на безкастовите в много привлекателна светлина.

– Не ме интересува как ще го направи само и само да го махне от Безстрашните. Въпреки че ми спаси живота, пак не го харесвам.

– Дано не се налага да се тревожим за кастовите различия, когато всичко това приключи. Според мен така ще е много по-добре.

Не отговарям. Точно сега не ми се иска да споря с него. Нито да му напомням, че няма да е толкова лесно да убедим Безстрашните и Прямите да се бият рамо до рамо с безкастовите срещу кастовата система. Това може да предизвика нова война.

Външната врата се отваря и влиза Едуард. Днес върху превръзката му е нарисувано синьо око с полуспуснат клепач. Комбинацията между това огромно око и иначе красивото му лице е едновременно гротескна и забавна.

– Еди! – високо го поздравява някой. Но здравото око на Едуард вече се е впило в Питър. Той се втурва през стаята, почти избивайки консервата с храна от нечия ръка. Питър се присвива в сянката на вратата, сякаш се опитва да стане невидим.

Едуард спира на сантиметър от Питър, после се хвърля към него, сякаш се кани да забие юмрук в лицето му. Питър толкова рязко отскача назад, че удря главата си в стената. Едуард се ухилва и всички безкастови около нас се разсмиват.

– Не си толкова смел на дневна светлина – подмята Едуард. После се обръща към Евелин: – Гледай в ръцете му да не попадат никакви прибори, защото не се знае за какво може да ги използва.

Докато го казва, измъква вилицата от ръката на Питър.

– Върни ми я – казва Питър.

Свободната ръка на Едуард се стрелва към гърлото му, той го стиска и опира зъбите на вилицата право в адамовата му ябълка. Питър замръзва на място и кръвта нахлува в лицето му.

– Дръж си езика зад зъбите в мое присъствие – ниско казва Едуард, – или следващия път ще ти пробия гърлото.

– Престанете вече – намесва се Евелин. Едуард пуска вилицата и освобождава Питър. После прекосява стаята и сяда до онзи, който му извика „Еди!“ преди малко.

– Не знам дали успя да го разбереш досега – обажда се Тобиас, – но Едуард е малко лабилен.