Лично правосъдие
- Автор: Кларксон Джон
- Серия: Джак Девлин #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лично правосъдие». Краткое содержание книги:
Джак Девлин е частен детектив в застрахователна компания. Бивш агент от секретните служби, той е обучен да убива ефикасно и безмилостно. След една подгизнала от уиски нощ братът на Джак изчезва.
По-късно е открит в кома. Ключът към престъплението се крие в най-тъмните, най-опасните сенки на нелегалните нюйоркски клубове, в които над нощта властват сексът, наркотиците и безпощадната корупция. И където Джак Девлин ще открие, че смъртта е най-доброто отмъщение…
— Това е много.
— Това е смешно.
Сюзън поиска два литра „Абсолют“ и един литър „Гран Марние“. Девлин плати сметката. Върнаха се обратно в хотела с покупките си и взеха асансьора до трийсет и четвъртия етаж.
Девлин не беше видял Пони във фоайето, но знаеше, че е някъде наоколо.
Влязоха в стаята и той остави алкохола на бара. Когато се обърна, Сюзън стоеше по средата на дневната и втренчено го гледаше. Едната презрамка се бе свлякла от рамото й.
— Знаеш ли — рече тя, — наистина трябва да си страхотен.
— Защо?
— Стоя тук и осъзнавам, че не зная какво искам повече, теб или още една чаша.
— Сложен въпрос, а? — отбеляза Девлин.
Сюзън се насочи към бара, но спря пред Девлин. Тя отпусна ръце върху раменете му и го притегли към себе си, за да го целуне. Той копнееше да я прегърне и силно я притисна, опитвайки се да я почувства цялата до тялото си. Остави ръцете си да се плъзнат по голия й гръб, надолу към дупето й и после отново нагоре.
Сюзън се заизвива, докато галеше гърба й, и Девлин спусна ръце към закръгления й задник. Тя започна да трие таза си в неговия и пенисът му еректира. Сюзън пъхна език в устата му и го хвана за тила, за да го притисне още по-силно към себе си.
Когато го дръпна за косата, тя докосна заздравяващата му рана. Девлин потръпна, рязко откъсна устата си от нейната и нежно свали ръката й от мястото.
— Какво има?
— Съжалявам. Имам рана, която още не е съвсем заздравяла.
Сюзън изви глава, за да погледне и внимателно отмести косата му.
— О, бедничкият — рече тя. — Извинявай. Хайде, ела с мен.
Хвана го за ръка и заднешком го поведе към голямата спалня. Беше се навела напред и прекрасните й гърди се виждаха още повече. Бе пияна, игрива и секси. Усмихваше се закачливо и се опитваше да го дразни, докато го теглеше към спалнята.
— Нека да се погрижа за теб тази нощ, господин Девлин. Ще те накарам съвсем да забравиш за раната си. Обещавам ти.
Девлин си представи как се загубва в нея, но проклетата рана на тила му болезнено му напомняше за Дарил. Понечи да се съпротивлява и Сюзън сякаш прочела мислите му, рече:
— Хайде. Не ме карай да те моля, скъпи.
Това подейства. Беше неин. Повече нямаше нужда да го тегли към спалнята. И двамата дишаха тежко и в този момент телефонът иззвъня.
Толкова се сепнаха, че няколко мига останаха неподвижни на прага на спалнята. Накрая Девлин освободи ръката си от Сюзън и вдигна слушалката.
— Да?
От другия край се разнесе гласът на Пони.
— Трима мъже. Грамадни. Двама от тях отговарят на хората, които описа. Току-що се качиха на асансьора.
— Мамка му.
Девлин се замисли за миг, опитвайки се да се освободи от опияняващото присъствие на Сюзън. Пони нямаше време да чака отговора му.
— Чуваш ли ме? — попита той.
— Да. Да! Добре, слушай. Няма да бягам. Искаш ли да се биеш? Тогава ще се бием. Бързо се качи тук горе. Те няма да влязат лесно. Качи се тук и мини зад тях. Извади от играта когото успееш. Действай! Веднага!
Девлин затвори и каза на Сюзън:
— Проблем. Хората на Уекслър са в хотела.
— Какво!
— В момента идват насам.
— О, господи, какво ще правиш?
— Ще ги спра! Върви в спалнята. Заключи вратата. Аз ще заключа външната. Не отваряй на никого, освен на мен. Ако успеят да се справят с мен и се опитат да разбият вратата на спалнята, заключи се в банята. Там има телефон. Първо повикай охраната на хотела, после полицията. Върви! Веднага!
Точно в този момент Джо, Еди и Месина излязоха от асансьора на трийсет и четвъртия етаж. И четирийсетте етажа на хотела бяха построени около огромен атриум. От мястото си можеха да видят пустите хотелски коридори, които обикаляха атриума четири-пет етажа надолу.
Пред една от стаите два етажа под тях Джо забеляза количка за обслужване по стаите с мръсни съдове и половин бутилка червено вино.
— Слез долу и докарай онази количка тук — каза на Еди.
На първия етаж Пони чакаше асансьора. Независимо колко бързо му се искаше да пристигне, не можеше да направи нищо друго, освен да чака.
На трийсет и четвъртия етаж Джо и Месина чакаха Еди да докара количката.
Вратата на асансьора се отвори и Еди се появи, като буташе количката пред себе си. Усмивката на насиненото му и грозно лице изглеждаше смешна.