Пустинното копие

– Така ли? – попита Илона, вдигнала поглед. – И колко от тялото му си виждала?

– Майко! – извика Лийша.

– Създателят ми е свидетел, че не бих те съдила – каза Илона. – Има и по-лоши неща от това да родиш дете на Избавителя, пък бил той и чудовище на външен вид. Но най-добре да се захващаш с тая работа, ако си го набелязала. Много по-млади от теб, а и по-плодовити, съвсем скоро ще се втурнат да се съревновават за тази привилегия.

– Той не е Избавителя, мамо – възрази Лийша.

– Много други не биха се съгласили – каза Илона. – Дори Гаред го боготвори.

– А, значи, щом Гаред Кътър си мисли нещо, то трябва да е истина – каза Лийша, вдигнала вежди.

Роджър прошепна нещо в ухото на Илона, тя отново се разсмя и върна вниманието си към него. Лийша въздъхна с облекчение.

– Като стана дума за Защитения – каза Ърни, – той къде е? Смит ми каза, че е идвал друг вестоносец от името на херцога да го вика на аудиенция, но отново го е нямало в деня, когато пристигат пратките.

Лийша сви рамене.

– Съмнявам се, че много го интересува някаква среща с херцога. Той не се смята за един от поданиците на Райнбек.

– Най-добре да му кажеш да си помисли добре – предложи Ърни.

– Хралупата не произвежда толкова дървесина, колкото би трябвало, и Райнбек губи търпение. Ако пренебрегваме вестоносците, това може и да го спре засега, докато пътят е задръстен от сняг и херцогът не може да изпрати порядъчно голям отряд, но дойде ли пролетното топене, той ще иска отговори и уверение, че Хралупата на Избавителя му остава вярна.

– Така ли? – попита Роджър и вдигна очи. – Ако се получат разногласия между Защитения и Райнбек, Хралупата най-вероятно ще застане на страната на Избавителя още в същия миг.

– Да – съгласи се Ърни. – Че и други селца, а сигурно и доста народ в самата крепост Анжие. Защитения само с една дума би могъл да започне гражданска война и ето затова е толкова важно да съобщи намеренията си на Райнбек, преди херцогът да е действал прибързано.

Лийша кимна.

– Ще говоря с него. И аз си имам недовършена работа в Анжие.

– Недовършената ти работа е под полите ти – промърмори Илона. Роджър се задави и от носа му рукна вино. Илона се усмихна самодоволно и отпи от чашата си.

– Аз поне мога да си ги държа около глезените! – сопна ѝ се Лийша.

– Не смей да ми говориш с този тон – каза Илона. – Може да не разбирам нищо от политика или демонология, но знам, че една зима те дели от съдбата на неомъжена старуха, и колкото и ядрони да избиеш, пак ще си отидеш в гроба със съжаление, че не си дала живот на света.

– Аз съм билкарката на града – каза Лийша. – Това, че спасявам онези, които иначе биха умрели, не се брои за даване на живот, така ли?

– Вика спасява животи – каза Илона за една от колегите билкарки на Лийша. – Т’ва хич не ѝ попречи да му отгледа потомство на послушник Джона. Акушерката Дарси също би го направила на мига, стига да си намереше мъж, способен да затвори очи и да остане твърд достатъчно дълго, че да сложи дете в грозната ѝ утроба.