Първата вълна [bg]

— Ами другите?

— И тях ще въведа.

Капитанът, при всичките промени, които е претърпял за последните няколко минути, въпреки всичко усеща внезапно и неочаквано да се разгаря в душата му пламъче на дребнаво негодувание. Не иска да сподели с всички тях онова, което е изпитал с Ноел. Тя е негова; той е неин. Но в мига, в който се ражда това негодувание, осъзнава и неговата абсурдност, и го премахва. Ивон също е тук. Усеща я, другата половинка на Ноел. Земна сестра, звездна сестра, заедно отново, и той е с тях. Другите също трябва да дойдат при тях. Да. Да. Нека дойдат.

— Хвани ръката ми — подканя го Ноел.

Протягат се заедно. Умът им тръгва през кораба и един по един намира другите пътешественици и ги докосва. Зиглинде е първа — вечно фучащата, недисциплинирана Зиглинде изглежда схваща веднага и се отдава. После Зена; после Лейла; после Елизабет с радостен вик. Хайнц. Той се гмурва без колебание. Пако, след миг на несигурност, се отдава с най-дълбока радост и облекчение. Леон. Рой. Напред и напред през кораба. Един след друг и колкото повече са вътре, толкова по-бързо ги приемат останалите. Капитанът усеща как Ноел приижда в тандем с него, докато единението се разраства, усеща Ивон, усеща по-големи присъствия, сияйни, древни. Всички са едно. Целият кораб е едно. Думите от финалните строфи на древната северна поема, която е знаел наизуст преди, онази мрачна сага за Гибелта на боговете, пробягват през главата му. „И виждам аз сега как пак въздига се земята, цялата в зелено от вълните… В чудна красота пак ще се изправят масите от злато в тревата…“

Двамата с Ноел излизат в коридора. Всички са там, блуждаят в недоумение. Никой не говори. Навсякъде се виждат грейнали очи. И капитанът осъзнава, че вече не е капитан — тук няма нужда от такъв. Свършили са и дните за игра на го. Те всичките са една личност; и с игрите е свършено. Би било невъзможно да играят го, защото как да се състезаваш със самия себе си?

„… сетне полята незасети ще раждат зрели плодове. Стапят се злините и връща се Балдр…“

— А сега — прошепва Ноел, — сега ще се протегнем към Земята. Придаваме силата си към Ивон и Ивон ще…

Ивон въвежда стотиците милиони човешки души на Земята в мрежата на едно огромно поглъщане, всички, всички, и така започва следващата фаза от живота на човечеството.