Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
Дмитрий потъна в мрачно мълчание. Габриел си спомни как през пролетта се върнаха от Ривиерата. Защо бе разкрила на този мъж всичко за живота си? Защо той знаеше неща, останали неизвестни дори за Бой? Дали още тогава дълбоко в себе си е била наясно, че миналото ѝ е без значение за Дмитрий, защото двамата нямат общо бъдеще?
Не само произходът ѝ беше формална пречка за подобен брак. От връзката им нямаше да се родят наследници на царското семейство. Тя не можеше да забременее, защото още в ранна младост бе попаднала в ръцете на некадърен лекар, който ѝ направи аборт. Случи се във Виши. За първи път от много време насам си спомни преживяното. Дмитрий не знаеше нищо за аборта. Вероятно се притесняваше единствено от възрастта ѝ. Защо миналото пак я застигаше?
— Искам да остана твой приятел, но не мога да ти бъда съпруг. — В тона му прозвуча отчаяние, което пролича и по лицето му. — Братовчед ми Кирил Владимирович е женен за принцеса Виктория Мелита Сакскобурготска. Бракът му предизвика скандал, въпреки че тя е внучка на британската кралица Виктория и произходът ѝ напълно отговаря на семейните изисквания. Причината е, че Виктория Фьодоровна, както се нарича междувременно, се е развела с великия херцог Ернст Лудвиг фон Хесен — Дармщат. От голямо значение е и друг факт: тя и Кирил са първи братовчеди. След тайната венчавка царят лиши Кирил Владимирович от всички царски привилегии, но след известно време се примири и отново го прие като евентуален наследник на трона. А днес, когато се опитваме да изградим бъдещето на родината, подробности от рода на този стар скандал играят важна роля.
Габриел почти не го слушаше. Имената кръжаха в ума ѝ като пчели около своята царица. Споменът за болките и кръвта се оказа много по-жив. Баща на нероденото ѝ дете беше Етиен Балсан. Тя не се поколеба нито за момент да потърси помощ и направи нелегален аборт. Самата тя беше извънбрачно дете и не желаеше да натрапи своята съдба на друго същество. Петното върху доброто ѝ име щеше да ѝ тежи вечно. Очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Ти ме направи много щастлив — продължи Дмитрий. — Дори не смеех да се надявам на такова щастие. Винаги ще ти бъда благодарен.
Догарящата цигара опари пръстите ѝ и я върна в действителността. Тя хвърли угарката на земята и я стъпка, устремила поглед към чезнещия зад мъглата край на градината. Там се намираше авеню „Габриел“. Там бе прекарала най-щастливите години от живота си. Загубата на Бой ѝ тежеше много повече от всяка друга. Той я бе оставил несравнимо по-самотна, отколкото се беше чувствала преди. Дмитрий щеше да си отиде, но това нямаше да е и наполовина толкова тягостно. Бе заобиколена от достатъчно приятели. Не ѝ трябваше мъж. Все щеше да си намери нов любовник. Сигурно нямаше да е като Дмитрий Павлович Романов, но какво значение имаше?
— Да си вървим — проговори тя и остана много учудена от задавения си глас.
— Съжалявам, Коко.
Пренебрегна извинението му.
Бавно се обърна и се запъти към жилището. Скоро си възвърна самообладанието. Той я последва с увиснали рамене и сведена глава. Габриел затвори вратата на терасата след него и подхвана небрежно, сякаш салонът ѝ вече беше пълен с гости, дошли за освещаването на апартамента. Думите ѝ отекваха в стените на празното помещение.
— През някой от следващите дни ще дойда тук с Мися и Хосе Серт. Ще поговорим за обзавеждането. Ще разчитам изцяло на техния вкус. — Завъртя се. — Как мислиш, Дмитрий, да сложа ли пиано и къде?
Не желаеше да обсъжда с него нещо по-лично от невинния въпрос за мястото на пианото. Поне засега. Дмитрий явно не чуваше лудото биене на сърцето ѝ.
Четвърта част
1922
Първа глава
Коледната ваканция мина чудесно. Габриел прекара празниците с приятелите си в Кан, но в началото на януари замина, защото на булевард „Кроазет“ се настаниха министър-председателите на Франция, Великобритания, Белгия и Италия, делегациите на страните и външният министър на Германския райх с малка свита. Тя не желаеше да има нищо общо с политиката. Не бе чувала за исканията за репарации, поставени от Съюзниците към Германия, нито за глада в така наречената Руска съветска република. Упорито изключваше световното положение от живота си.