Небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесните господари». Краткое содержание книги:
Ашли се обърна и посочи една от затворените врати.
— Но ти оживя — каза Джан.
Нещо не й даваше мира. Усещането за нещо твърде странно в Ашли ставаше все по-силно.
— О да, оживях. И както си го представям, винаги ще съм жива. — Ашли не изглеждаше доволна от предсказанията си.
Джан като че ли разбра.
— Значи си безсмъртна! Като Майлоу!
— Твоят приятел безсмъртен ли беше? — озадачено попита Ашли. — Аз пък си мислех, че са ги избили всичките преди векове. Както и да е, вече не е безсмъртен, нали?
Объркана, Джан каза:
— Но ти би трябвало да си безсмъртна. Каза, че родителите ти умрели по време на Генетичните войни. А не изглеждаш по-възрастна от мен.
— А ти на колко години си? — Ашли сякаш прояви искрено любопитство.
Джан не искаше момичето да отклонява нейните въпроси, но каза:
— На осемнайсет… не, вече май съм на деветнайсет.
Според сметките рожденият й ден беше минал преди два-три месеца, но вече нямаше ясна представа за времето.
— Значи съм по-млада от тебе. Само на седемнайсет съм. И ще си остана на седемнайсет. Чудна възраст — Ашли пак въздъхна тежко.
Джан си помисли дали това момиче не е лудо. Може би и тя просто се е скрила тук от пустошта, влязла е случайно, като нея самата, а сега си измисля някакво минало. Като обмисляше как да се справи с Ашли, ако наистина се окаже луда, Джан каза:
— Откъде взимаш храна и вода? Ще стигнат ли и за двете ни, ако остана?
— О — промълви Ашли и допря пръст до устните си. — Не съм мислила за това. Почакай малко, ще попитам Карл. За съвсем кратък миг погледът й загуби всякакво изражение, после тя се усмихна на Джан.
— Карл каза, че може пак да включи синтезатора за храна. Основните органични съставки са дълбоко замразени и ще е нужно време, за да стигнат до температурата за обработка, но вода ще получиш веднага. Там, долу, има подземен поток. — Тя посочи пода.
Джан я гледаше. Наистина е луда.
— Ъъъ… този Карл ли ти каза всичко това? — несигурно попита тя.
Ашли кимна.
— Имаме пряка връзка.
— Разбирам — каза Джан, сякаш напълно удовлетворена от обяснението. — Значи тук има храна и вода.
Споменаването на вода изведнъж събуди у нея нетърпима жажда, надяваше се поне водата да не е поредната фантазия на Ашли. Но момичето имаше здрав вид и би трябвало да си намира отнякъде храна и вода. Странно, не беше споменавала дали тя е гладна или жадна.
— А ти и Карл нямате ли нужда от нищо? — Джан се опитваше да я накара да се разприказва.
— Нали ти казах, Карл е компютърна програма. Програмите нито ядат, нито пият — Ашли нервно се засмя.
— Ами ти?
Ашли прехапа устната си, изглеждаше напрегната. Не отговори.
— Е, какво?
— Ами май е по-добре да ти кажа — тъжно промърмори Ашли. — Нали и без това все ще разбереш истината.
— И каква е тя?
— Ето каква е.
Ашли отиде до креслото на Джан и протегна дясната си ръка. Джан не разбра какво става, но се опита да хване ръката… Пръстите й срещнаха само въздух.
— Виждаш ли? — въздъхна Ашли.
Джан се сви в креслото и я погледна диво.
— Ти си призрак!
— Може и така да се каже.
Джан трескаво се оглеждаше. Чудесната стая изведнъж се превърна в ужасно място. Беше затворена на стотици футове под земята с това мъртво нещо.
— Искам да си отида! Пусни ме да си вървя! — примоли се тя.
— Ох, по дяволите, точно от това се страхувах — каза Ашли, отдръпвайки се от креслото. — Виж сега, не съм точно от този вид призраци, за който ти си мислиш.
— Не си ли мъртва? — попита треперещата Джан.
— Ами, мъртва съм си като едното нищо — безгрижно призна Ашли. — Тоест моят оригинал е умрял. Аз съм само запис.
— Какво си?
— Нали се сещаш де, запис съм. Копие. Някога, преди векове, имало истинско живо момиче на име Ашли Вий. Снели копие от нейното съзнание и го запазили в компютър. Аз съм това копие.
— Но аз те виждам — едва възрази Джан.
— Това, което виждаш, е холографски образ, контролиран от компютъра. Ти нали знаеш какво е холограма?
Джан се сети за „забавленията“ на Аристократите. Майлоу ги наричаше холографски прожекции, те също бяха неразличимо правдоподобни. Тя малко си отдъхна.
— Не си призрак, така ли?…
— Не съм истински призрак, а само електронен. Моля те, не си отивай. Няма защо да се страхуваш. Моля те, кажи, че ще останеш.