Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
— Моля те, Джон!
Тялото й крещеше за удовлетворение.
— Скъпа, обичам те — промълви той.
После двамата се сляха в един общ пламък.
Любиха се няколко пъти, с все по-засилваща страст. После заспаха изтощени.
По залез слънце Кати се размърда и целуна Джон по бузата. Той се събуди и я прегърна. Впери поглед в очите й тихо каза.
— Загубен съм. Ти ме окова.
И отново Джон се хвърли страстно към нея. Тя го побутна обратно на леглото и лекичко го целуна по лицето, врата, гърдите… докато усети трепета му. Страните й пламтяха, кожата й бе покрита със ситни капчици пот. Той я грабна и я сложи върху себе си. Целуна я така, че тя изпита болка и отметна глава да си поеме дъх. Прегърна го с толкова сила, че да може да го задържи за цял живот.
Той ловко я обърна и се озова върху нея. Страстта им избухна с нова сила.
— Обичам те — шепнеше Кати в ухото му.
Двадесет и шеста глава
Малката хижа, наета от Джон, беше собственост на местен рибар, когото той бе срещнал при едно пътуване до Италия с дядо си и Ричард.
Пътуването им беше по-скоро делово. Патрик искаше да закупи ръчно изработени мрежи от семейство Ландучи. Семейството се състоеше от девет момичета и две момчета и всички бяха изкусни майстори в плетенето на мрежи.
Въпреки че в основата на пътуването стоеше снабдяването на поне четири от риболовните кораби на Камерън, то се превърна в голямо празненство. Джон не знаеше дума италиански, нито пък брат му и дядо му. Беше просто изумително как за три безгрижни седмици момчетата започнаха да говорят италиански и всички ги разбираха.
Семейство Ландучи беше много бедно, въпреки че работеха усилено, а ставаха и все по-бедни.
Дотогава Джон не харесваше рибата и всички останали морски деликатеси Семейството, обаче, живееше близо до морето и се хранеше предимно с това. Само в добри времена, когато се виждаха с повече пари, купуваха и приготвяха спагети. Беше му трудно да повярва как може Мама Ландучи да приготви ястие, от което ти потичаше слюнката, само с прибавка на няколко подправки и капки скъпоценно маслинено масло. Всеки път беше готов да се закълне, че е ял различна риба, само за да разбере малко по-късно, че е била същата, но просто приготвена по различен начин. Голямото семейство не изхвърляше нищо.
Патрик винаги проявяваше голяма щедрост при заплащането на мрежите. Всяка година от много време насам, той ги посещаваше и децата се бяха множили пред очите му. Беше взел Ричард и Джон със себе си само веднъж, но Джон успя да с сприятели с Паоло Ландучи и макар да се бяха виждали само два пъти от детските си години, те все още бяха приятели.
В колежа Джон учеше италиански и, въпреки че не го владееше така добре като френския, можеше да пише на Паоло редовно на родния му език.
При всяко посещение Патрик носеше подаръци за всеки поотделно, главно неща, от които знаеше, че имат нужда, но не могат да си ги позволят.
Посещението на Камерън за тях беше като Коледа. Работата спираше и започваше празник.
Ричард и Джон, живели цял живот в тишината на семейното имение в Сийл Харбър, се веселяха безкрайно при задружната фамилия. Тъй като Патрик бе поел отговорността за образованието на Паоло, родителите му бяха задължени и се опитваха да му угаждат във всичко.
Когато Джон бе помолил Паоло да наеме малката хижичка, той го покани да гостуват с Кати на семейството му. Джон обаче отказа, защото искаше да бъдат сами. Докато се уговаряха, той още не знаеше дали тя ще приеме да се омъжи за него, но много се надяваше.
Джон бе помолил да направят хижата удобна и не само бе изпратил достатъчно пари за целта, но беше закупил всички риболовни такъми, ръчно изработени от приятеля му, на много висока цена.
Паоло Ландучи беше женен от пет години и вече имаше трима сина. Всичките му сестри също бяха семейни и единствен Томазо, почти тридесетгодишен, продължаваше да живее с родителите си. Не можеше да си намери подходяща съпруга.
Рибарската хижа беше прясно боядиса. Тя бе разположена само на няколко ярда от най-високата точка на прилива. Единствената стая беше уютно обзаведена с голямо метално легло, малка резбована дървена масичка, два стола с високи облегалки и голяма вана. За нощна масичка служеше голяма бъчва за вино. Навсякъде се виждаха бутилки със забодени в гърлата свещи. Малките прозорчета бяха покрити с груби завески и макар обзавеждането да бе евтино, стаята имаше приятен вид.
До ваната имаше голяма тумбеста печка, над която висяха няколко тигана и съдини. На поличката имаше керамични чинии и прибори за хранене.
Стърготините по пода учудиха Кати, но Джон й обясни, че са сложени, за да пазят от влагата.