Господарят на мрака
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на мрака». Краткое содержание книги:
Зашеметена от силния удар, Алета се надигна едва-едва. Когато Грей пристъпи заплашително напред, тя се сви и прикри с ръце корема си, за да защити детето си. Но преди той да нанесе втория удар, Съмърсет пристъпи между нея и нейния мъчител.
— Няма нужда от бруталност, милорд — посъветва го той с твърд тон.
Едно беше да укорява собствената си дъщеря, но съвсем друго беше някой друг да я малтретира. Особено в деликатното й положение. Съмърсет може и да беше алчен и жесток в някои отношения, но дъщеря му винаги беше послушна, почиташе го и не заслужаваше жестокостта на Грей.
— Забравихте ли, милорд? — изсъска Грей. — Алета е моя съпруга и мога да прави с нея каквото си поискам.
— Не и докато сте в дома ми. Само страхливец може да бие съпругата си.
През седмиците, докато беше живял заедно с Алета, Съмърсет беше осъзнал, че детето, което тя носеше, щеше да бъде негов внук, независимо кой го е създал, и той започна да очаква раждането му с нетърпение. Кръвта на Съмърсет течеше във вените на това дете и тъй като Алета беше единственото му дете, само тя можеше да му даде наследници. И независимо какво казваше или заповядваше лорд Грей, той нямаше да позволи детето на Алета да бъде унищожено. Нито пък тя.
— Много сте мек — изсъска Грей. Внезапно очите му пак станаха диви. — Ако кралят ни намери, и двамата трябва да признаем престъплението си. Кой да помисли, че ще бъдем унищожени от човек, когото и двамата мислехме за умрял още като дете.
— Не трябваше да влизам в споразумение с вас, баща ви и лорд Барлоу — изрече огорчено Съмърсет. — Току-що бях загубил съпругата си и умът ми беше разстроен. Станах алчен. Но вие, милорд, спечелихте много повече от унищожаването на Мортимър.
— Да — изрече мрачно Грей. — Отмъщение. Всичко, което Хайме Мортимър трябваше да наследи, ми принадлежеше.
Любопитство овладя Алета. Защитена от масивната фигура на баща си, тя се подаде иззад него и запита:
— Как така?
Пронизителният поглед на Грей се спря върху нея.
— Това не е твоя работа, момиче. — И насочи вниманието си отново към Съмърсет. — Не знам колко време имаме, докато пристигнат хората на краля. Според Мортимър нашият заговор е бил разкрит. Не се застоях там, за да науча какво смята да прави Хенри с мене.
— Хайме е бил в замъка Уиндзор? — запита ободрена Алета. — Какво ви каза?
Грей се изсмя рязко.
— Иска да знае чие дете носиш. Смята, че е негово.
Алета си пое остро дъх.
— То наистина е негово. Какво му казахте?
— Нищо. Забавно ми е да го оставя да се чуди до края на живота си.
— Какво ще правим? — Съмърсет загрижено набръчка чело. — Нямам намерение да оставя Хенри да ме влачи до Лондон за разследване.
— Вече съм помислил за това — беше самодоволният отговор на Грей. — Преди да пристигна тук, уредих един кораб да ни вземе след два дни от Северния бряг. Не смея да се върна в имението Грей, но ще имаме много време да опаковаме всичко ценно в замъка Съмърсет, преди да дойде корабът.
— Къде заминавате? — запита Алета, която нямаше намерение да напуска Англия.
— За Франция. Не смятам да оставам тук достатъчно дълго, за да опитам кралското правосъдие, и съм сигурен, че баща ти мисли като мене.
— Аз няма да замина с вас — настоя упорито Алета.
— Ти си моя съпруга. Ще отидеш там, където те заведа.
— Искам детето ми да се роди в Уелс. — Тя обърна молещи очи към баща си. — Моля те, татко, не ме карай да заминавам.
— Нямам думата, дете. Съпругата трябва да следва съпруга си. Ако се тревожиш лорд Грей да не те малтретира, не се бой. Ще бъда с тебе и ще се погрижа да не се отнася лошо с тебе.
— Предлагам и двамата да започнете да опаковате багажа си незабавно — каза Грей. — Тъй като повечето наемници, които пратих тук от имението Грей, за да защитават лейди Алета, са ми верни, ще ги осведомя, че трябва да ни придружат до брега.
— Моля се да заминем, преди хората на Хенри да дойдат за нас — прошепна тревожно Съмърсет.
18
Хайме стигна замъка Съмърсет един ден след Ивън Грей. Беше спрял за малко в кулата на Крисит, за да осведоми Гейлърд за всичко, което се беше случило в замъка Уиндзор.
— Много съм доволен да приветствам новия граф Флинт, милорд — ухили се широко Гейлърд. — Ах, Хайме, дълго беше чакането, но си струваше усилията. Ще предявиш ли още сега претенциите си към имението Мортимър?
— Не, Гейлърд, страхувам се, че Грей възнамерява да избягат от страната с Алета. Смятам, че сега той е в замъка Съмърсет. Ако е така, милейди е в сериозна опасност. Той знае какво ще ми причини, ако я вземе със себе си. Особено ако тя носи моето дете, както подозирам.