Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— За какво става въпрос, Хетар? — попита Барак, щом влезе в тясната каюта.
— Ела да погледнеш — каза високият алгар.
Барак се приближи до неподвижно закрепената към пода маса и се вгледа в картата.
— Напуснахме Дал Зебра вчера сутринта, нали?
— Да. Щяхме да сме се измъкнали по-рано, ако някой обръщаше внимание на боклуците под повърхността на реката. Само да разбера кой е бил на вахта този ден, ще го окача на реята с главата надолу.
— Какво означава „да окача някого на реята“? — попита Нател.
— Нещо много неприятно — отговори червенокосото момче.
— Тогава предпочитам да не ми казваш. Не обичам неприятните неща.
— Както желаете, ваше величество. — Унрак все пак притежаваше някакви обноски.
— Не можеш ли просто да ми викаш Нател? — попита умолително младият тул. — Така или иначе в действителност не съм никакъв крал. Майка ми взема всички решения.
— Както искаш, Нател — отвърна Унрак с известно съжаление.
— Как смяташ, колко път сме изминали от вчера? — обърна се Хетар към Барак.
— О, може би двадесет левги. Снощи трябваше да спрем, защото се озовахме в непознати води.
— Значи се намираме точно тук, нали? — Хетар посочи злокобния символ на картата.
— Въобще не сме близо до рифа, Хетар. Насочихме се на югоизток веднага щом излязохме от устието на реката.
— Но не сме се движили на югоизток, Барак. Изглежда, край западния бряг на Малореа има силно морско течение. Проверих няколко пъти. Носът на кораба наистина е насочен на югоизток, но „Морска птица“ се е придвижвала странично почти на юг заради него.
— Кога стана толкова вещ в корабоплаването, приятелю?
— Не е нужно да бъда, Барак. Вземи една пръчка и я хвърли зад десния борд — корабът ще се изравни с нея само след няколко минути. Сигурен съм, че се движим на юг, независимо в коя посока е насочен носът му. Предполагам, че след около час ще чуем вълните на прибоя, разбиващ се в рифа.
— Потвърждавам, че нашият приятел казва истината, граф Трелхайм — увери го Мандорален. — Аз самият бях свидетел на неговия експеримент с пръчката. Наистина се отклоняваме на юг.
— И какво можем да направим? — попита Лелдорин и в гласа му прозвуча лека уплаха.
Барак мрачно се взираше в картата.
— Нямаме никакъв избор — заяви той. — Не можем да се върнем в открито море при тази буря. Ще трябва да хвърлим и двете котви, после можем само да се надяваме да намерим дъно, което ще ни задържи. Ще изчакаме, докато бурята утихне. Как се казва рифът, Хетар?
— Турим — отвърна алгарът.
20.
Както каютите на почти всички кораби на света, и тази на кораба на капитан Креска беше с нисък таван и с боядисани в тъмен цвят напречни греди. Мебелите бяха завинтени за пода, ала газените лампи се поклащаха върху поставките си, докато закотвеният кораб се люлееше върху вълните. Гарион в известен смисъл обичаше плаването в океана: дълбоките води му внушаваха спокойствие, прогонваха мислите далеч от съзнанието му. Когато беше на брега, му се струваше, че винаги бърза от едно място към друго, преминава през тълпи от хора и звуци, които му пречеха да се съсредоточи. Сред открито море имаше време да остане насаме с мислите си, а равномерният, безкраен бяг на вълните и бавното движение на облаците по небето им придаваше яснота и задълбоченост.
Вечерята беше съвсем проста — вкусна бобена чорба и дебели резени ароматен черен хляб. Всички седнаха на пейките около грубата маса, нахраниха се и започнаха да разговарят тихо: очакваха капитана, който беше обещал да се присъедини към тях.
Малкото вълче лежеше под масата до краката на Се’Недра и очите му следяха умолително всяко нейно движение. Се’Недра му подхвърляше късчета месо, когато мислеше, че никой не я наблюдава.
— Изглежда, прибоят е силен — рече Закат, заслушан в бученето на вълните, разбиващи се в скалите на рифа. — Твърде вероятно е това да ни създаде проблеми, когато се опитаме да слезем на брега, нали?
— Съмнявам се — отвърна Белгарат. — Тази буря навярно е подготвена от деня на сътворението на вселената и въобще няма да ни попречи.
— Вярата ти във фантастичните явления не е ли прекалено силна, Белгарат? — каза Белдин. — Не си ли прекалено самоуверен?
— Не мисля. Двете пророчества трябва да осъществят тази среща. Те се стремят към нея от създаването на света. Няма да позволят нещо да попречи на онези, които трябва да присъстват на това изключително събитие.