Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
От устните й се отрони сподавено, доволно възклицание — мускулестите контури на гърдите му бяха топли и гъвкави, а тъмните косъмчетата гъделичкаха приятно дланта й. Тя не устоя на изкушението и започна бавно да го гали. Беше й толкова хубаво да го докосва така, че на устните й се появи блажена усмивка.
Внезапно усети леко напрягане в мускулите му, което й подсказа, че Доминик се пробужда от съня си. Макар и неохотно, Мег спря да го гали и понечи да измъкне ръката си от разхлабените върви на ризата.
Друга една ръка, силна и загрубяла в десетки сражения, покри нейната и я притисна към гърдите на съпруга й.
— Не спирай — приглушено каза Доминик, — или ще започна да те ревнувам още повече от Черньо.
Мег се усмихна още по-широко и вдигна глава, за да се взре в чифт очи, които имаха чистия, необикновен сребрист цвят на свещените друидски извори.
— А може би предпочиташ да галиш Черньо, защото има повече козина от мен? — попита усмихнат Доминик.
— Повече ли? Съмнявам се. Изглеждаш ми прекрасно рунтав — каза тя, като плъзна длан под ризата му и отново започна да го гали. Неописуемото удоволствие накара дъха му да спре. А изражението на лицето на Мег говореше красноречиво, че на самата нея милувките носят не по-малко удоволствие.
— Студено ли ти е? — попита загрижено тя.
— Не.
Гласът му бе много дълбок, а очите му бяха премрежени по някакъв особен, чувствен начин. За пръв път Мег виждаше съпруга си такъв.
— Но ти потръпна — каза тя.
— Да.
Той вдигна ръка и прокара нежно показалец по бузата и, по линията на челюстта, по шията й. Ласкавият му допир изтръгна от гърдите й трепереща въздишка.
— Студено ли ти е? — попита Доминик.
Погледът му говореше, че много добре знае отговора.
— Не — каза Мег. — Затова ли…?
Той измърка и отново притисна ръката й към гърдите си, като се размърда доволно под дланта й, досущ като котарак.
— Затова ли потръпна? — полюбопитства тя. — От моя допир?
— Да. От твоя допир. А ти потръпна от моя. Докосвай ме още, малка соколице. Накарай ме да треперя.
— Харесва ли ти да трепериш?
— Не знам. Никога досега не съм треперил, когато ме е докосвала жена.
Мег започна да гали голата му гръд под ризата — първо плахо, после все по-уверено. Приятно й бе да усеща под дланта си топлината на тялото му, както й лекото помръдване на мускулите му в отговор на нейните ласки.
— Ти наистина си като Черньо — промълви тя.
— Рунтав?
— И топъл. И гъвкав. — Ноктите й одраскаха лекичко мускулестата му гръд. — И силен. И гладък. И… изобщо — прекрасен.
В гърлото му се надигнаха едновременно смях и блажено възклицание. Резултатът бе един нисък, дрезгав звук.
— Освен това мъркаш като него — усмихна се Мег. — Истински човек-котка. Сигурно можеш да ловиш мишки със зъби?
— Боя се, че не мога.
— Е, навярно Черньо би те научил.
Доминик се засмя, но след миг смехът му секна — изящните пръсти на Мег бяха открили гладката кожа при зърното му. Контрастът между космите и нея явно й хареса, защото показалецът й обходи зърното още веднъж, после още веднъж. Когато то набъбна и се втвърди, тя дръпна стреснато ръката си.
— Пак — промълви Доминик.
— Харесва ли ти?
— Повече би ми харесал единствено топлият ти език.
Гореща вълна обля тялото на Мег при спомена за това как той бе галил с език зърното на нейната гръд.
— Да — прошепна тя, като затвори очи. — Помня.
Доминик съблече кожената риза. Под нея нямаше нищо, освен топла кожа, мускули и къдрави косми. Без да отваря очи, Мег започна да го изучава с пръсти.
— Колко си… красив — прошепна тя.
— Не — каза той и погали с пръст устните й. — Ти си красива. Аз съм покрит с белези от главата до петите.
Мег се сепна и отвори очи. За пръв път виждаше белега, който разсичаше гърдите и рамото му. Мисълта за болката, която е изпитал, изтръгна от гърдите й ужасено възклицание.
Проклинайки се за това, че е проявил глупостта да се съблече под ярката слънчева светлина, Доминик посегна към ризата, която току-що бе захвърлил настрана.
Мег обаче сграбчи ръката му и му попречи да се облече отново.
— Остави ме. Изглеждам по-добре на тъмно, отколкото на светло — рязко каза той.
— Не. Ти си истинска наслада за очите ми.
— Та ти дори не можеш да ме погледнеш. Остави ме да се облека.
— Заради болката беше.
— Моля?
— Болката, която си изпитал, крещи от този белег — обясни простичко Мег. — Не бях подготвена за това, но сега вече съм. Позволи ми да те видя, воине мой.