Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
— Да, разбирам ви.
— Тогава елате с нас — каза треньорът. — Ще ви заведем в хотела. За днес ви стига. А утре ще можете да го видите.
— Какво ще правя в хотела? — попита Лилиан. Треньорът сви рамене.
— Повикайте някой лекар да ви направи инжекция. Нека ви сложи по-голяма доза, за да спите до сутринта.
Елате! Тук с нищо не можете да помогнете. Той е мъртъв. Никой от нас не може с нищо вече да помогне. — Той пристъпи към Лилиан и постави ръката си на рамото й. Елате! Знам какво ви е. Porca miseria! [Италианско ругателство. — Б. пр.] Не ми е за първи път! Но по дяволите, винаги ти се струва, че е за първи път!
XXI
Лилиан се пробуди от някакъв объркан и мъчителен сън. За секунда се озова извън времето и пространството, но след това я прониза остра болка. Тя бързо се изправи в леглото и се огледа. Как бе попаднала тук? Постепенно си припомни всичко — злополучния късен следобед, лутането из малкия градец, настъпването на вечерта, болницата, чуждото, обезобразено лице на Клерфе главата му, изкривена малко встрани, ръцете му, които сякаш не бяха негови, защото някой ги бе събрал като за молитва, лекаря, който бе дошъл заедно с нея… Всичко това бе неправдоподобно, невероятно. На болничното легло трябваше да положат не Клерфе, а нея, единствено нея! Бе настанало някакво ужасно объркване, някой си бе направил жестока, зловеща шега.
Лилиан стана и разтвори завесите на прозореца. Слънцето нахлу в стаята. Безоблачното небе, окъпаните от светлина палми и цъфналите лехи в градината на хотела правеха смъртта на Клерфе да изглежда още по-необяснима. „Това трябваше да се случи с мене, с мене — мислеше Лилиан. — Този край бе предопределен за мене, а не за него!“ Изпитваше странното чувство, че е измамила някого, че макар и излишна на този свят, е останала жива, че всичко това е някакво недоразумение, вследствие на което друг е загинал на нейно място, а над главата й тегне неясната сива сянка на убийството, подобно на шофьор, който от преумора е допуснал да прегази човек, макар че е имал възможност да го избегне.
Телефонът иззвъня. Лилиан се стресна и вдигна слушалката. Агентът на едно погребално бюро, в Ница предлагаше услугите си за набавянето на ковчег, осигуряването на гроб и уреждането на достойно погребение на изгодни цени. Той я увери, че в случай на нужда фирмата разполагала с цинкови ковчези за пренасяне на тленните останки на покойника в родината му.
Лилиан окачи слушалката. Не знаеше какво да направи. Къде бе родината на Клерфе? Там, където се бе родил. Някъде в Елзас — Лотарингия. Но тя не знаеше къде точно.
Отново се раздаде пронизителният звън на телефона. Този път се обаждаха от болницата. Питаха какво да правят с трупа. Трябвало да получат някакви указания. И то най-късно до вечерта.
Лилиан погледна часовника. Бе обед. Тя се облече. Неизбежният ритуал на смъртта се сгромоляса върху й със своята суетня и телефонен звън. „Ще ми трябва черна рокля“ — помисли тя. Обадиха й се от една фирма, която доставяше венци. От друга фирма се осведомиха каква религия е изповядвал Клерфе, за да знаят колко време ще трае църковното опело. А може би покойният е бил атеист?
Лилиан все още изпитваше въздействието на силното приспивателно. Всичко около нея й изглеждаше нереално. Тя слезе в хола на хотела, за да се посъветва с портиера. Посрещна я някакъв мъж в тъмносиня униформа. Лилиан отвърна погледа си от него. Просто не бе по силите й да гледа лицето му с професионално-съболезнователно изражение.
— Поръчайте ковчег — прошепна Лилиан на портиера. — Направете, каквото е необходимо.
Портиерът й обясни, че случаят би трябвало да бъде доведен до знанието на официалните инстанции. Може би ще пожелае да се направи аутопсия? Понякога подобно нещо било необходимо, за да се установи причината за смъртта. Защо е нужно ли? Заради юридическата страна на въпроса. Автомобилната фирма би могла да направи опит да прехвърли отговорността за злополуката върху организаторите на състезанието, а освен това трябвало да се държи сметка за евентуалните усложнения във връзка със застраховката. Въобще възможно било да възникнат редица затруднения й най-добре било човек предварително да помисли за всичко.
„Изглежда, е по-просто да умреш, отколкото да си мъртвец!“ — помисли си Лилиан. Портиерът се осведоми дали тя е съгласна Клерфе да бъде погребан в тукашните гробища?
— В гробището на самоубийците? — запита Лилиан. — Не!
Портиерът се усмихна снизходително. „Гробище на самоубийците“ съществувало само в легендите, както и толкова много други неща, приписвани на Монте Карло. В града имало прилично и много красиво гробище, където погребвали местните жители. Дали не са в нея документите на Клерфе?