Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
ПОЛЕТ 11 — БОСТЪНСКОТО ЛЕТИЩЕ „ЛОУГЪН“ ДО СВЕТОВНИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР, СЕВЕРНА КУЛА
593. Официалната версия гласи, че Полет 11 излетял от бостънското летище „Лоугън“ в 7:59 и се отправил към Лос Анджелис. Последната му нормална комуникация с бостънското ръководство въздушно движение е в 8:14 ч., когато диспечерите дават разрешение на пилотите да увеличат височината, което обаче остава непотвърдено.
594. В 8:24 авиодиспечерите чуват мъжки глас със силен акцент да казва на пътниците: „Имаме няколко самолета. Просто стойте спокойно и всичко ще е наред. Връщаме се на летището. Никой да не мърда.“ Няколко секунди по-късно същият глас казал: „Всичко ще бъде наред. Ако се опитате да правите някакви ходове, ще поставите в опасност себе си и самолета. Просто стойте спокойно.“
595. В 8:26 местоположението на Полет 11 е между Олбани и Лейк Джордж, Ню Йорк, и самолетът се е насочил в посока запад-северозапад. Прави внезапен обратен завой от около 100 градуса и се насочва на юг, по принцип следвайки течението на река Хъдзън към Ню Йорк Сити.
596. Твърди се, че стюардесата от Полет 11 Мадлин (Ейми) Суийни се е обадила по телефона до наземния си мениджър по време на похищението, в 8:22. Съществува запис на този разговор, направен от ФБР, който е публикуван на 20 септември 2001 г. Според него г-ца Суийни твърди, че похитителите са намушкали две стюардеси и са прерязали гърлото на пътник от бизнес класа, убивайки го. Според докладна записка на FAA, която се появи на 11/9, но по-късно беше изтеглена, един пътник — забележителното е, че е американец от израелски произход, с двойна националност, който е член на елитна израелска служба за сигурност — е застрелян.
597. Особено показателно е, че според записа на телефонното обаждане на Суийни промушването и (възможното) прострелване са се случили преди похитителите да проникнат в пилотската кабина.
598. С приблизително 80 пътници на борда, няма как да се проумее, че множество промушвания и дори изстрели от огнестрелно оръжие, хаоса и писъците от ужасените пътници, които несъмнено са възникнали, може да са се случили, без екипажа в пилотската кабина да знае, че нещо не е наред. Защо тогава пилотите не са предупредили наземния контрол, тъй като би следвало да са чули бъркотията и все още са имали възможност да комуникират? След като похитителите все още не са имали достъп до пилотската кабина — според предполагаемия разказ на Суийни, — радиоконтактът все още е бил възможен. Най-малкото, пилотът или вторият пилот би трябвало да са в състояние да изпратят кодиран сигнал за тревога, който може да се активира от не по-малко от четири места в пилотската кабина на „Боинг“ 767, включително ръчката за управление на елеваторите.
599. Прегледът записа на предполагаемото клетъчно телефонно обаждане на Суийни от Полет 11 разкрива допълнителни несъответствия, които правят Официалната версия невероятна. Според записа малко след като похитителите проникват в пилотската кабина, самолетът бързо променя посоката и започва рязко спускане към Световния търговски център, предизвиквайки смразяващото, макар и необяснимо твърдение на Суийни: „Виждам вода и сгради. О, Боже! О, Боже!“ Това са последните думи от записа. Твърди се, че Суийни е запазила хладнокръвие през целия разговор, при това в невероятна степен. Освен това се казва, че тя е работила като стюардеса — през по-голямата част в североизточните САЩ — от дванадесет години. Първо, силуетът на Манхатън е достатъчно отчетлив и познат, така че повечето американци, да не говорим за стюардеса-ветеран, биха възкликнали: „О, Боже! Ще се ударим в Манхатън!“, вместо да говорят мъгляво за „сгради“ и „вода“.
600. По-критично погледнато, разказът на Суийни не може да се съчетае с познатото разгръщане на събитията във времето. Записът на разговора сочи проникване в пилотската кабина, рязко спускане, при което се вижда силуетът на Ню Йорк в бърза последователност, следвана от рязко прекъсване на разговора, който — ако е автентичен — трябва да се е случил няколко минути преди сблъсъка. Знае се обаче, че рязкото отклонение на Полет 11 от първоначалния курс, завой приблизително на 90 градуса на юг към Ню Йорк Сити, се осъществява недалеч от Олбани, Ню Йорк. Олбани е на около 150 мили или на 18 минути полет при 500 мили в час — на север от Манхатън. Ако, в съответствие със записа на разговора на Суийни, похитителите са проникнали в пилотската кабина едва когато Полет 11 е на място, от което се вижда Манхатън, защо пилотите — без гласова комуникация с авиодиспечерите и без да натиснат лесно достъпния бутон за изпращане на сигнал за тревога — ще правят рязък ляв завой над Олбани, Ню Йорк, приблизително двадесет минути по-рано?