Без дом
- Автор: Мало Гектор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Без дом». Краткое содержание книги:
Същите думи, които се изтръгнаха от устата на учителя, се изтръгнаха и от техните уста:
— Загубени сме!
Стигнали бяха при нас.
— Насам — извика учителят, който единствен между нас беше запазил самообладание. — Единственото ни спасение е в старите шахти.
Старите шахти бяха отдавна изоставена част от рудника, където никой не ходеше, но която учителят посещаваше често, когато търсеше някоя рядкост.
— Връщайте се обратно — викна той — и ми дайте една лампа да ви водя.
Обикновено, когато той говореше, му се смееха в лицето или пък му обръщаха гръб, като дигаха рамене. Но най-силните бяха загубили силата си, с която се гордееха, и като чуха гласа на тоя добродушен старец, с когото се подиграваха преди няколко минути, всички се подчиниха. Неволно всички му подадоха лампата си. Той грабна бързо една с едната си ръка и като ме повлече с другата, тръгна начело. Движехме се по течението и вървяхме доста бързо.
Не знаех къде отиваме, но надеждата ми се възвърна. След като вървяхме известно време в галерията — няколко секунди или няколко минути, не зная, тъй като бяхме загубили вече представа за времето, — той се спря.
— Няма да имаме време — извика той. — Водата се издига много бързо.
И наистина тя прииждаше с голяма бързина — от коленете беше стигнала до бедрата ми, а от бедрата — до гърдите.
— Трябва да се вмъкнем в някой забой — каза учителят.
— А после?
— Забоите не извеждат никъде. Да се вмъкнем в забой, наистина означаваше да се задъним в сляпа улица. Но нямахме време да чакаме и да избираме — трябваше да влезем в забой и да спечелим по този начин няколко минути, с други думи, да имаме известна надежда, че ще се спасим, или да продължим по галерията, уверени, че след няколко секунди водата ще ни залее и погълне.
И ние влязохме в забоя с учителя напред. Двама от нашите другари продължиха по галерията и не ги видяхме вече. Тогава, като се поокопитихме, чухме някакъв шум, който ни оглушаваше, откакто почнахме да бягаме, но още не бяхме го разбрали — срутвания, водовъртежи и водопади, трясък на греди, взривове от сгъстен въздух, — в целия рудник се носеше страхотен грохот, който съвсем ни обърка.
— Това е потоп!
— Краят на света!
— Божичко, смили се над нас!
Откакто влязохме в забоя, учителят не беше продумал, защото духът му се беше издигнал над излишните жалби.
— Момчета — обади се той, — не бива да се уморяваме: Ако стоим така, вкопчени с ръце и крака, скоро ще капнем. Трябва да издълбаем стъпала в пистата.
Съветът беше добър, но мъчно изпълним, защото никой не беше взел кирка. Всички имахме лампи, но никой от нас нямаше сечива.
— С куките на лампите — продължи учителят.
И всеки от нас започна да дълбае почвата с куката на лампата си — трудна работа, тъй като забоят беше много наклонен и хлъзгав. Но когато човек знае, че ако се подхлъзне, ще падне и ще умре, добива сили и сръчност. За няколко минути всеки от нас беше издълбал дупка, така че да може да стъпи с единия си крак в нея. Тогава си поотдъхнахме и се огледахме. Бяхме седмина — учителят, аз до него, чичо Гаспар, трима въглекопачи: Пажес, Компейру и Бергуну, и един возач, Карори. Другите работници бяха изчезнали в галерията.
Шумът в рудника продължаваше със същата мощ. Няма думи да се опише силата на тоя страхотен грохот. Топовни залпове, примесени с мълнии и срутвания, нямаше да бъдат по-оглушителни.
Слисани, обезумели от ужас, ние се гледахме един друг и търсехме в очите на съседа си обясненията, които нашият ум не можеше да ни даде.
— Това е потоп — казваше един.
— Краят на света.
— Земетресение.
— Духът на мината се е разгневил и иска да си отмъсти.
— Наводнение от водите, които са се събрали в старите шахти.
— Дивон е пробила дупка.
Последното предположение беше мое. Държах на него. Учителят не продумваше нито дума и ни гледаше един след друг, като подигаше рамене, сякаш разглеждаше въпроса посред бял ден, под сянката на някоя черница, захапал глава лук.
— Не ще и дума, че е наводнение — обади се накрая и последен той, след като всички бяхме изказали мнението си.
— Причинено от земетресение.
— Изпратено от духа на рудника.
— Дошло от старите шахти.
— Дошло от Дивон през някоя дупка.
Всеки повтаряше това, което беше казал вече.
— Наводнение е — продължи учителят.
— Добре де, а после? Откъде е това наводнение? — обадиха се едновременно няколко гласа.
— Не зная, но е глупаво да се говори за духа на рудника. За старите шахти можеше да се говори, ако само третият хоризонт беше наводнен, а са залети и вторият, и първият. Знаете много добре, че водата не се изкачва, а винаги слиза.