Бялата роза
- Автор: Клер Джесика Сен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата роза». Краткое содержание книги:
Това беше най-лошият ден в живота й, горчиво реши Сабрина, с изключение само на един — деня, в който Дейн бе умрял, дванадесети май. Е, ако се разменяха цифрите, мрачно отбеляза тя, щеше да съвпадне с днешната дата — двадесет и първи май. Всичко съвпадаше.
Санта Фе лежеше под тях в центъра на огромна, открита равнина, която на северозапад преминаваше в разлята долина. Преди няколко мили бяха загърбили последната от планините. Спуснаха се по високия рид с плоско било към равнината и сега бяха в покрайнините на разпрострелия се град. Изобщо не приличаше на Денвър. Не приличаше ни най-малко, на което и да е друго място. Под чистата, странно дълбока синева на безоблачното небе Санта Фе бе особено съчетание на град от испанска приказка и бедняшки квартал от Изтока. Разпръснати сред дървета, царевични и житни ниви и прахоляка на широкия път, се виждаха едноетажни квадратни къщи — някои измазани с кал, други боядисани в бяло — изправени като тухлени комини на фабрика.
Малката група, навлизаща в града, привлече любопитните погледи на хората, които мълчаливо седяха на праговете на отворените врати на домовете си. Беше вечер и както белите, така и мексиканците имаха свободно време, за да зяпат и да любопитстват. Малките квадратни колиби отстъпиха място на по-големи сгради, някои от тях вече двуетажни, с врати от ковано желязо и метални решетки пред сякаш непрозрачните стъкла на прозорците. Карвър спря коня си пред една от най-големите къщи и останалите последваха примера му, без да кажат дума.
— Това е къщата на Клейтън Лоуъл — Карвър не им даде друго обяснение, въпреки че Сабрина забеляза отвратения поглед, който хвърли към къщата и начина, по който изплю сдъвкания тютюн. — Да влезем вътре и след това си тръгвам.
Огромната дървена порта се отвори навътре със силен метален звън и разкри дълга алея, широка към десет фута. Първи тръгнаха Бригс и Сампсън. Сабрина си помисли, че прилича на вход на затвор, а скърцащият звук, с който вратите се затръшнаха зад тях, не я успокои ни най-малко. Помисли си за Дейн и за това, какво би казал, ако яздеше до нея. Тази мисъл й даде достатъчно смелост, за да вдигне гордо брадичка и да застане, с високомерно изражение, когато най-сетне спряха насред затворения отвсякъде двор.
— Сабрина?
Тя извърна глава при звука на непознатия мъжки глас. Употребата на името й от този непознат я накара да се намръщи. Който и да беше той, нямаше право да се държи толкова безочливо.
— Слава Богу, че са успели да ви намерят! — към малката група бързо се приближаваше висок мъж, чието лице твърде открито изразяваше облекчението, прозвучало в гласа му. — Боях се да не сте…
— Кой сте вие? — хладно го прекъсна тя, докато мислено правеше своите предположения. Клейтън Лоуъл? Висок, но леко пълен, с лице прекалено бяло, за да се приеме, че го е излагал дълго време на слънцето или вятъра.
— О, простете ми — мъжът спря до коня й и направи знак на другите да й помогнат да слезе. — Простете ми, не съобразих, че няма да си спомните за мен. Посетих ви веднъж във Филаделфия. Сигурно е било преди десет години. Бях приятел на баща ви.
Въпреки желанието си, Сабрина трепна и след това се намръщи.
— Искате да кажете на пастрока ми и в такъв случай не е могло да бъде преди десет години, защото…
— Не, не… на баща ви — Джонатан. А също и на майка ви, разбира се, както и на Гарвис Треймор, след като влезе в семейството ви.
Сабрина свъси вежди, смутена и изненадана. Ако наистина е бил приятел на баща й, тогава той не е враг. Но все пак…
— Бригс и Сампсън са ваши хора. Освен това сте наели Карвър, за да ме открие.
Лоуъл замълча и се начумери, сякаш объркан от враждебността в очите й и от студенината на гласа й. Сценичното му обучение още веднъж щеше да влезе в работа, сухо реши той, като предложи на момичето изражение на наранено удивление.