Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Разбира се, не му противоречих. Но мисълта да бъдеш бог мисе струваше доста противоречива и объркваща. Тъй като боговете не могат да умрат или да престанат да съществуват, преди да е свършил този цикъл на сътворението, как е възможно тогава някой да стане богът, който вече съществува? Веднъж зададох този въпрос на един брахман. Отговорът му отне половин ден. Отдавна съм забравил и двете половини на онзи далечен ден.
— Поразен съм, Господарю, от чувството за време, което имат вашите светци. Измерват съществованията в хиляди.
— В повече от хиляди — отвърна Бимбисара. — Някои брахмани твърдят, че една наистина лоша карма може да бъде отхвърлена от тридесет милиона милиона милиона прераждания, умножени по всички песъчинки в коритото на Ганг.
— Много време.
— Много време — мрачно потвърди Бимбисара. Не бях сигурен дали вярва в това, или не. Имаше навик да повтаря последните думи на събеседника си, след което сменяше темата. — Кой сега е цар на Вавилон?
— Дарий, Господарю.
— Не знаех това. Преди много години търгувахме с Вавилон. Но после много кораби изчезнаха в морето. Нямахме интерес да продължим.
— Дотам има път по суша, Господарю.
— Да. Има път по суша и съкровеното ми желание е този път между нас скоро да бъде утъпкан. Искаш ли да си вземеш жена?
Бях толкова изненадан, че не можах да отговоря. Царят повтори въпроса си.
— Тъй като се надяваме, че гледаш на Раджагриха като на свое родно място — продължи той, — ще ни бъде приятно, ако се ожениш за някоя от нашите жени, както аз ще се оженя за една от дъщерите на Великия цар, а той за една от моите.
— Мисля, че не съм заслужил такава чест — отвърнах аз. — Но ще бъда много щастлив, Господарю.
— Добре. Ще уредя всичко. Имаш ли други жени?
— Не, Господарю.
— Добре. Защото някои брахмани имат глупаво становище по въпроса за броя на жените, които човек може да има, макар и религията ни да е благосклонна в това отношение.
Бимбисара стана. Аудиенцията бе свършила.
Докато вървяхме в ухаещия сребрист въздух към верандата, за миг наистина изпитах чувството, че Раджагриха е родният ми град.
6.
Ожених се в края на седмицата, през която се извърши жертвоприношението на коня. Двете церемонии се състояха късно през зимата — чудесен краткотраен сезон, съответствуващ на ранното лято в Екбатана.
За разлика от моята женитба, жертвоприношението на коня не бе така успешно. Конят броди цяла година и все пак успя да избегне земите и на Републиканската федерация, и на Кошала. Носеше се слух, че по едно време отчаяният Варшакара се опитал да подгони животното към ферибота, който щял да го отведе през Ганг в Личхавската република. Нов последния момент конят се подплашил. И не прекосил Ганг.
С почти човешко упорство през цялото си едногодишно скитане жребецът строго се придържаше към границите на Магадха. За Бимбисара това бе лошо предзнаменование. От друга страна, конят не бе заловен от неприятеля, което пък е добро предзнаменование. В края на краищата върнаха жребеца в Раджагриха, за да бъде принесен в жертва след тридневни празници.
Жертвоприношението на коня е най-необикновеното нещо, което съм виждал. Не е ясно какъв е произходът на този обред. Брахманите са единодушни, че е арийски, по простата причина, че конят не е бил познат в тази част на света преди нашествието на светлокожите племена от север. Но това е единственото, за което са единодушни. Голяма част от церемонията се извършва на толкова стар език, че дори жреците, които изпълняват свещените химни, припяват думите, без да имат представа за значението им. По това си приличат с магите — последователи на Лъжата. Но видните брахмани в двореца не пропуснаха да ме разпитат за онези персийски жертвоприношения, които напомнят техните. Обясних им, че в Персия последователите на Лъжата все още принасят коня в жертва на бога-слънце. Не можах да им кажа нищо повече, тъй като знам за произхода на нашите жертвоприношения точно толкова, колкото и те за произхода на своите.
За индийския владетел жертвоприношението на коня е най-важно от всичко. Първо, то представлява подновяване на царската му власт. Второ, ако успее да разшири царството, което е наследил, ще се прослави като велик цар, или махараджа — титла, която някои амбициозни индийци искат да представят като равностойна на титлата на Великия цар. Тактично се опитах да им обясня, че махараджата е по-близо до египетския фараон или до вавилонския цар, две принадлежащи на Дарий титли.
Жертвоприношението на коня се извърши на мястото, където се устройват панаири, близо до градските стени. В центъра бе построена четириетажна златна кула. Пред кулата бяха забити триста пилона така, че образуваха квадрат. Този ден нямаше никакъв вятър и ярките знамена висяха вяло на прътовете си.