Сътворението

Развълнувах се. Бимбисара ни откриваше пътя.

Вече се бях сетил как да разгромя слоновете. Те се плашат от мишки. В критичния момент нашите войски ще пуснат хиляда гризачи. Слоновете ще побягнат панически и аз ще стана сатрап на Голяма Индия. Мечтаех за това.

— Може би ще трябва да го посетя — каза Бимбисара и погали брадата си. — Ти трябва да посетиш и нашия скъп брат Пасенади в Кошала.

— Да, Господарю. Великият цар изпраща послание за царя на Кошала.

— Пасенади е добър, но слабоволев човек. Жена му, която ми е сестра, твърди, че един ден той ще изгуби царството си, защото е безразличен към управлението му. Това е тъжно наистина. Когато бях дете, Кошала бе най-великата страна в света. Сега от онова величие е останало само името й. Разкъсвано между високомерието на благородниците и дързостта на крадците, царството се разпада. Според мен това е трагично.

Полуусмивката е разчупи и лицето на Бимбисара грейна. Забелязал съм, че чуждата трагедия има такова въздействие върху принцовете.

— Иска ли цар Пасенади помощ от теб?

— Не. Той не съзнава опасността. Не я съзнава или пък е безразличен към нея. Нали е будист? Всъщност Буда обикновено прекарва дъждовния сезон в Шравасти. След това идва при нас за месец-два. Както знаеш, в Раджагриха има много будистки манастири. За нас той е пресвещен човек.

Не можех да не отбележа контраста между Бимбисара и Дарий. Индийският владетел бе наистина запален от Буда, докато Дарий нямаше никакъв интерес към Зороастър.

— Кой ти направи по-силно впечатление, посланико?

Госала или Махавира?

Не попитах царя откъде знае, че съм се срещал с двамата светци. Бързо възприемам същественото. Ясно, че ме бяха следили от самото ми влизане в Индия.

— И двамата ми направиха силно впечатление — отвърнах му откровено. — Възгледите на Госала ми се сториха малко мрачни. Ако не е възможно да промениш съдбата си, като вършиш добро, тогава защо да не постъпваш колкото може по-лошо?

— Същото му казах и аз. Но той, изглежда, мисли, че да се спазват всички обети е само по себе си хубаво и ако си съумял да ги спазваш добре, това показва, че самият ти си близо до изхода. Той вярва още, че човешкият живот е нещо като езеро: ако не доливаш вода, езерото ще пресъхне. Но отрича идеята, че съдбата, или кар-мата, може да бъде променена чрез добри или лоши дела. Всичко е предопределено. Стигаш до изхода, когато ти дойде редът, не по-рано. Според него боговете и царете на този свят са много далеч от изхода. — Бимбисара изглеждаше тъжен. Мисля, че наистина вярваше в това, което каза. — Боя се, че в следващото си прераждане ще сляза надолу. Има признаци, че ще бъда Мара[1], богът на всичко зло, и то тук, на този свят. Моля се да бъда пощаден. Мъча се да спазвам всички обети. Следвам четирите благородни истини на Буда. Но съдбата си е съдба. Да си бог, е още по-лошо, отколкото да си цар като мен.

[1] Букв. „убиващ“, „унищожител“ (санскр.) — в будистката митология олицетворява злото и всичко, което причинява смъртта на живите същества; създава препятствия за стремящите се към просветление. — Б. пр.