Лея

— Млъквайте там, двете — каза Мак. Разсейвате ме.

В следващия миг се чуха два изстрела и до тях достигна ужасният вик на падащ човек. Дъхът на Лея секна.

— Кой беше? Не е Уесли, нали — питаше Ким.

— Не мога да бъда сигурен — започна Мак.

— Лея! — до нея достигна най-милият глас, който беше чувала някъде. — Добре ли си?

— Да — прошепна тя и се затича.

Бързо профуча покрай изправящия се Мак, без да обръща внимание на предупрежденията на Кимбърли. Втурна се към канарата, за да се спусне надолу. Над нея се разнесе гласът на Мак.

— Станфорд, по-добре веднага се качвай горе, защото жена ти тръгва след теб. Казвам ти, че без да се замисли изобщо, ще се спусне след теб по въжето.

— За това колко разум има жена ми, Макалистър, ще си говорим по-късно. Линет е горе на канарата и държи въжето.

— Дявол да те вземе, Линет! — изкрещя Макалистър. — Казах ти да пратиш помощ.

Лея беше на средата на пътя, когато Уесли я пресрещна и я дръпна към себе си.

— Не знам дали да те набия, или да те любя — каза той. — За малко да загинеш. Защо не си остана в къщи?

— Радвам се, че не останах. По някое време Джон е дошъл и е взел една от бележките на Ким. А Джъстин вече беше тръгнал, Бъд и Кал не можеха да ми помогнат, защото не си бяха у дома. И…

— Замълчи, Лея — каза Уесли и притисна с устни нейните.

— Да, сър — послушно каза тя.