Девън Макалистър помогна на жена си да слезе от коня.
— Има ли някой в къщи? — извика той към къщата на Станфорд, която изглеждаше съвсем пуста.
— Уесли каза, че Лея е тук, а Джъстин се грижи за нея. Мислиш ли, че се е случило нещо?
— Нещо не е наред — каза Мак и се огледа. — И защо, за бога, тази крава мучи толкова силно? Искам да останеш тук, Лина. Аз ще проверя какво се е случило.
Лина го видя да се отправя в хамбара и влезе в къщата. На масата имаше мръсни чинии. Изглеждаше като че някой много набързо е излязъл. Нямаше никакви следи от борба. На излизане видя бележката, скрита наполовина под една чиния. Мак връхлетя в къщата.
— Казах ти да чакаш навън — сряза я той. — Тук няма жива душа. Нито една от кравите не е издоена. Животните не са нахранени. Какво намери там?
— Мисля, че Лея и Кимбърли са в беда — прошепна тя и прочете на глас бележката.
— Значи Джон Хамънд е Танцьорът — каза замислено Мак.
— Девън — прошепна Линет — Бъд и Кал ще идват днес у нас. Така че Лея и Кимбърли няма да ги намерят у тях.
— Убеден съм, че тези двете няма да тръгнат след Танцьора съвсем сами. Ти как мислиш? — попита той със съмнение в гласа. Изобщо не даде възможност на жена си да отговори.
— Качвай се на коня и се връщай в града възможно най-бързо. Изпрати някой след Уес, и друг, който да дойде тук. А ти… — гласът му стана заплашителен — ти оставаш в Суитбрайър. Не ми харесва това, което става.
— Девън, мисля, че първо трябва да потърсиш помощ.
— Няма време — това беше единственото, което каза преди да я целуне по бузата и да потегли.
* * *
Лея и Ким достигнаха къщата на Хамънд. Беше почнало да се смрачава.
— Сигурна ли си, че трябва да направиш това сама? — прошепна Ким, когато Лея слезе от коня недалеч от сградата. — Джъстин е здрав и силен и е наясно какво върши.
— Слез и замълчи. Аз не съм сама. Поисках помощ — каза тя в своя защита. — Освен това имам теб.
— Едва ли е същото — каза Ким и слезе от коня.
Привързаха конете си далеч от къщата и крадешком се запътиха към нея. По отблясъците в прозорците разбраха, че всяка една свещ и всички фенери вътре са запалени.
В хладния сумрак отекна изстрел. Те се спогледаха и инстинктивно се завръщаха обратно към конете.
— Да вървим — изкомандва Лея и задърпа Ким обратно към ярко осветената къща.
Пресякоха двора и клекнаха под един прозорец. Вътре всичко изглеждаше напълно нормално. Никой не се виждаше.
— Къде е стаята с тайника? — прошепна Лея.
Ким очевидно беше доста изплашена, за да говори. Успя да посочи един отдалечен прозорец.
Лея хвана Ким за ръка и тръгна наведена покрай стената на къщата. Стараеше се главите им да се намират по-ниско от прозорците. Предпазливо се надигна, за да огледа къщата. Това, което видя, я накара да настръхне. На пода в локва от кръв лежеше Джъстин. Изглеждаше мъртъв.
Приведе се отново.
— Джъстин — едва успя да прошепне.
Изведнъж Ким се изправи, огледа се и много бързо се наведе отново.
— Джон може да ме е видял — каза.
— Трябва да се скрием. — Лея огледа непознатото място. — Но къде?
— Последвай ме.
