Дълга целувка за сбогом

Кабинетът представляваше белосана едноетажна къщичка с оранжев керемиден покрив. От трийсетте години. Мнозина доктори и адвокати са минали по този път. Напускат небостъргачите в центъра, борят се за успех и независимост. На паркинга нямаше други коли. Нямаше и да има, събота е почивен ден.

Задната врата беше заключена. Предната също. От един затъмнен страничен прозорец стърчеше климатик. Къщата беше прекалено стара за централно охлаждане. Опитах да отворя прозореца. Никакъв шанс. Отблъснах се с омекнали колене, ударих едно рамо на климатика и той падна вътре върху някаква маса. Изчаках малко. Никакви звуци. Пролазих през отвора. Рентгенов кабинет. Тъмен.

Отворих вътрешната врата и се озовах в коридор, водещ към стаята за прегледи. Повлякох се към другата страна на къщата покрай личния кабинет на Роджър, архивата, стаичката на счетоводителя и накрая стигнах до манипулационната. Изпод вратата се процеждаше светлина. Пристъпих напред, слушайки собственото си тежко дишане. Вътре бръмчеше климатик, чуваха се приглушени гласове. Мъжки и женски. Нормални, без закани и писъци.

Открехнах вратата и тихо се вмъкнах. Роджър беше по зелена престилка, опръскана с бяло. По голите му ръце лепнеше гипс. Топеше руло марля в легенче с вода. Марлята незабавно ставаше лепкава, водата се смесваше с гипса по нея. Роджър внимателно омота подгизналата превръзка около лявата ръка на Мелани Кориган. Приглади марлята със здравите си, спокойни ръце, намести я, за да не остане нито гънка. После натопи още една превръзка и продължи.

Тя лежеше на масата за прегледи с разперени ръце и крака. Двата крака вече бяха гипсирани от глезена до бедрото, върху дясната ръка тежеше гипс от китката до рамото. Беше само по миниатюрно бяло долнище от бикини. Гърдите й се повдигаха и отпускаха при всяко вдишване.

— Здрасти, Джейк — каза Роджър почти без да ме поглежда. — Не исках да те будя. Мелани е чудесна в бяло, не мислиш ли?

Тя се усмихна порочно. Червеникавокестенявата коса падаше по раменете й. Не беше сресана. Роджър сигурно я бе вдигнал от леглото за сутрешна визитация. По гърдите й имаше малки лунички. Не беше гримирана и навярно изглеждаше както преди десет години, когато Роджър я срещнал в онази мизерна дупка.

— Искаш ли да се позабавляваме? — Мелани плъзна език по долната си устна. — Харесвам потните мъже.

— Хубавка е, нали? — гордо попита Роджър. — Знаеш ли, някога бях ревнив. Но Филип ме промени. Научи ме. Каквото тя дава на някого, не е взето от мен. Така казваше. Беше велик човек.

Мелани Кориган се разсмя и гърдите й заподскачаха, но ръцете и краката останаха приковани към масата под тежестта на гипса.

— Родж е сантиментален — каза презрително тя.

Роджър продължаваше да топи превръзката. После я изстиска.

— Виж тия гипсове — подкани ме той. — Гладки са, а?

— Добра работа.

— Страхотни ръце — обади се Мелани. — Това иска да му кажеш. Страхотни ръце.