Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
Събуди се малко преди седем сутринта и поръча закуска, преди да влезе под душа. Храната пристигна, докато той се бръснеше. Накара хотелския прислужник да остави закуската до телевизора. След като приключи с бръсненето, седна само по хотелската хавлия и с вълчи апетит се нахвърли на препечените филийки, яйцата и бекона. Изпи чаша сок от грейпфрут и се зае с кафето. Няколко минути по-късно се почувства превъзходно. Някой почука на вратата. Рос реши да не отваря. Напоследък рядко го оставяха на спокойствие. Почука се отново. Този път по-силно и вратата се разтресе. Той ядосано хвърли кърпата на масата и тръгна към вратата. Отвори я рязко и доста се изненада, като видя ухиления Стю Гарет.
Гарет грубо го избута навътре и каза:
— Чух, че си имал тежка вечер.
Рос затвори вратата.
— Просто гледах да се представя добре като домакин.
Гарет отиде направо при количката с храната и си взе парче бекон от чинията на Рос.
— Не ми пипай храната, Стю — предупреди го със сериозен тон той.
— Успокой се — отвърна Гарет и извади вестника, който носеше под мишница. — Не е ли страхотно?
На челото на вестника с големи черни букви се мъдреше заглавието „ЦРУ измъчвало случаен човек“. Рос го грабна и започна да чете статията. Неговата усмивка беше още по-широко от тази на Гарет.
— Наистина е страхотно. Пише за Кенеди и за Рап още в началото. — Продължи да чете и секунди по-късно добави: — Няма да се наложи да си мръдна пръста. Пресата ще ги разкъса на парчета вместо мен.
— Както стадо хиени се нахвърля на ранен носорог. Кървавото пиршество вече започна. — Гарет взе дистанционното на телевизора и включи на Си Ен Ен. — Всичките информационни агенции го предават, новинарските канали също го повтарят, радиото, Интернет, всички. Кенеди и Рап може и да не изкарат до събота.
Рос се изсмя и размаха юмрук.
— Стю, това е най-добрият ни ход.
Гарет кимна.
— И много добре изигран, ако питаш мен.
На екрана бивш служител от ЦРУ критикуваше директорката на управлението, че не е държала по-изкъсо Мич Рап. Той твърдеше, че от години предупреждавал, че Рап е неконтролируем.
— Мислиш ли, че може да отиде в затвора? — попита Рос.
— Кой знае. Отвличането на хора се преследва от закона. Стрелбата по тях също. — Гарет намери коментара си за много остроумен и се засмя.
— Може би ще е добре да излезем с изявление.
— Още е рано. Нека другите да свършат мръсната работа. Утре или в петък може да реагираш по някакъв начин. Засега си кротувай и се радвай на краха на Кенеди и кариерата й.
Съветът се стори разумен на Рос. Той се запита как ли е приела новината директорката на ЦРУ. Тази сутрин моралният дух в Ленгли нямаше да е много висок. Само като си представи всичките озадачени физиономии, Рос изпита приятно задоволство. Плесна с ръце, потри ги и тръгна към спалнята.
— Къде отиваш? — попита го Гарет.
— Да се облека. Тази сутрин съм много зает и ще трябва да вместя в графика си една непредвидена визита.
41
Кенеди закъсняваше за съвещанието със заместниците й, което не беше характерно за нея. Но още по-необичаен беше фактът, че тя се успа. Трябваше да поспи няколко часа след дългата и изтощителна нощ. Легна си и си пусна предаването на Дейвид Летърман, питайки се дали в дъното на аферата не стоеше самият Джош Алекзандър. Заспа, преди Летърман да покани в студиото първия си гост, и се събуди към три през нощта. После в продължение на два часа и нещо се въртя в леглото и се опитваше да прогнозира какви щети би могло да причини разкритието. Ако втората лимузина наистина е била мишената и взривът е целял, от една страна, да ликвидира проблема за кандидатпрезидентската двойка, а, от друга, да привлече симпатиите на тяхна страна, изборите бяха, меко казано, фалшифицирани. И манипулирани, което само засилваше тревоги те и притесненията относно този ужасен проблем.
Бяха загинали невинни хора. Постът на Кенеди обаче изискваше да гледа на събитията в много по-голям мащаб. Най-вече с оглед защитата на страната и нейния държавен суверенитет от чужди посегателства и диверсии.