Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
— Значи да разбирам, че няма да коментирате обвиненията срещу вас, че сте отвлекли погрешния човек и сте го изтезавали.
— С удоволствие ще коментирам, но след като ми кажете кой е източникът ви.
— Източниците. Имам много източници и много добре знаете, че не мога да ги разкрия.
— Сигурно няма да искате да забавите отпечатването на материала с ден-два.
— Нека да помисля. Не, няма да мога.
— Ами тогава вървете на майната си и благодаря, че ми изгубихте времето. — Рап натисна бутона и затвори, след което се настани на стола пред бюрото на Кенеди.
— Не беше много професионално — отбеляза тя и го удостои с неодобрителен поглед.
— Този си мисли, че утре ще ме обеси за топките. — Рап поклати глава. — И представа си няма колко греши.
Кенеди го изгледа с подозрение.
— Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш все пак какво си намислил?
Той извади от сакото си флаш памет и я подаде.
— Ще бъде доста забавно.
Кенеди взе миниатюрното подобно на писалка устройство.
— За какво е това? — попита.
— За твоята пресконференция.
— Каква пресконференция.
— Тази, която ще свикаш утре в Белия дом в отговор на клеветите, написани във водещата статия на утрешния „Таймс“. Направих си труда да вкарам всичко в едно и да го направя като презентация за Пауър Пойнт.
Айрини се усмихна.
— И какво има вътре?
— Видеозаписът от „Старбъкс“ в деня на атаката. Официалните показания на агент Ривера какво е видяла секунди преди взрива. Записи от летище „Кенеди“ на които се вижда Декас в деня преди атентата. Влязъл е в Щатите с фалшив паспорт, разбира се.
— Друго?
— Пълните му самопризнания.
— Които според журналистите са дадени насила.
— Ще мислят другояче, като го чуят. Беше доста убедителен. Призна, че е кацнал на летище „Кенеди“ ден преди атентата, в петък вечерта е отишъл в Пенсилвания, откъдето е взел микробуса с експлозивите, след което е пристигнал във Вашингтон в събота сутринта. Дори призна, че е застанал зад дървото, както го е видяла Ривера.
Кенеди поклати глава.
— Ще кажат, че си фалшифицирал записа.
— Да казват каквото си щат. Има и още нещо. Този тип не е грък.
— Моля?
— Босненец е. Истинското му име е Гаврило Газич. Ето и най-интересното. — Той се ухили и добави: — Издирван е от Международния трибунал в Хага за военни престъпления в бивша Югославия. Обвинен е в извършването на злодеяния срещу цивилни по време на гражданската война в Босна.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
Сега вече Кенеди се усмихна.
— Нещо друго?
— Списък с хората, които вероятно е ликвидирал. Повечето са в Африка през последните пет години. Има един висш служител на ООН, няколко доброволци от благотворителни организации, политици, бунтовнически водачи и вождове, генерали.
— И можеш да докажеш всичко това категорично?
— Като бетон. На ФБР ще се отвори доста работа, а от ООН сигурно ще ни благодарят.
Директорът на ЦРУ повъртя в ръката си сивата на цвят флаш памет и се замисли за фотографиите, които беше дал Кап Бейкър.
— Имаш ли предположение, кой го е наел да премахне кандидатската двойка?
— Не, но знам кой се опита да го убие, след като той се провали.
— Я повтори пак.
Рап скръсти ръце и изложи накратко случилото се в Кипър. Как беше забелязал другите преследвачи на Газич. Как Газич хладнокръвно беше застрелял единия от тях в колата му и как с лекота се беше справил с другите двама — единия беше убил, а другия беше възнамерявал да изтезава. След като беше видял босненеца в действие, Рап беше преценил, че ще се наложи да го обезвреди, тоест да го осакати. Да накараш човек като него да хвърли оръжието беше равносилно на започването на кървава престрелка, в която Мич също можеше да пострада.
— Кои бяха тези, които се опитаха да го убият? — попита накрая Кенеди.
— Първо си мислех, че са руснаци. Единият от тях непрекъснато повтаряше, че е от КГБ.
— Шегуваш се.
— Оказа се, че са от Беларус и че поне един от тях е бивш служител от БКГБ. Докарах шефа на екипа им с нас.
Айрини остана крайно изненадана отново.
— В неделя?
— Да.
— И защо чак сега ми го казваш?
— Трябваше да проверя някои неща.
— Къде е той?
— Тази вечер го предадох на доктор Хорниг.
— Не можа да го накараш да проговори ли?
— Не. Той беше доста приказлив, но не можах да разгранича кое е истина и кое е лъжа.
— Замесена ли е беларуската мафия?
— Уместен въпрос. Типът, който пленихме, се казва Милинкавич. Твърди, че е бил изпратен в Кипър да убие Газич, защото последният е оплескал поръчката. Попитах го дали отдавна си сътрудничат със саудитците, а той реагира доста любопитно.