Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Веднага излизам! — извика в отговор Уенди. Мобилният й телефон иззвъня. Беше Джени Кадин.
— Не искам да се държа като примадона, но истината е, че не съм щастлива тук — изрече тя.
Напротив, Уенди си знаеше, че Джени много обича да се държи като примадона. Но го пусна покрай ушите си.
— Знам всичко за проблема и ти обещавам, че ще го оправя! — отговори Уенди, като внимаваше да не позволи на раздразнението да се прокрадне в гласа й. — Първо ще говоря с Боб и веднага след това ще ти звънна!
— По-добре го направи веднага!
— Госпожо Хийли! — извика настойчиво госпожа Минивър.
— Максимум след десет минути! — заяви Уенди в телефона и затвори.
Тръгна след бавачката и двете влязоха в кухнята. И незнайно защо си даде сметка, че не знае първото име на госпожа Минивър. Дали изобщо има такова?
— Не можем да позволим вчерашният ден да се повтори! — започна веднага бавачката. — Аз си имам работно време и възнамерявам да го спазвам! От седем сутринта до пет следобед! Вие може би не знаете за работното ми време, защото Шейн често ме молеше да поостана още малко и аз обикновено се съгласявах. Но тогава той винаги поемаше своята част от грижата по децата!
Уенди не знаеше какво да каже. Разтрепери се от срам.
— Много съжалявам… — усмихна се накриво тя.
— Не става въпрос за извинения — изрече надуто госпожа Минивър, докато пълнеше кафеварката с вода. — Не ми е в природата да критикувам клиентите си, но това домакинство е истински кошмар! Децата са пълни развалини и като ги гледам, май се нуждаят от посещения при психоаналитик! Магда пък има нужда от сутиен…
— Ще й взема сутиен… този уикенд — пошепна Уенди.
— Наистина нямам представа как ще се справите сега! — въздъхна бавачката, наливайки си чашка кафе.
После й обърна гръб и Уенди се загледа с омраза в нея. Стоеше си там, в безупречната си сива униформа и чорапи с жартиери (госпожа Минивър беше бавачка от старата школа и никога не ти позволяваше да го забравиш!), а тя, Уенди, нейната работодателка, за чийто живот се предполагаше, че трябва да бъде улеснен от тази персона пред нея, едва се държеше на крака, с мокра коса и изтъркан стар халат и гледаше как животът й се изплъзва изпод пръстите. Уенди си каза, че има две възможности: или да се разпищи на бавачката, при което тя със сигурност ще напусне, или да се остави на милостта на тази коравосърдечна англичанка. Избра втората.
— Моля ви, госпожо Минивър! — изрече с умолителен тон. — Просто нямам друг избор, разберете ме! Не мога да спра да работя! Ако го направя, как тогава ще храня и обучавам децата си?!
— Това не е мой проблем, нали така? — обърна се госпожа Минивър и я изгледа с чувство за превъзходство. — Макар че се осмелявам да предположа, че всичко може да се реши, ако поставите работата си под малко повече контрол.
Тук на Уенди й се прииска да се изхили. Откога госпожа Минивър е станала експерт по начините за оцеляване във филмовата индустрия?
— Може да наема още някой — изрече предпазливо тя. — Някой, който да идва в пет и да ви отменя. — Господи! Две бавачки! Че какъв живот ще бъде това за децата?!
— Това е добра идея — кимна мъдро бавачката. — Може да помислите също така и за частно училище интернат!
— Имате предвид, като в Англия ли? — извиси изумено глас Уенди.
— Магда със сигурност е вече достатъчно голяма, за да бъде отделена от вас. А младият Тайлър също ще порасне скоро.
Уенди чу, че зад нея някой ахва. Извъртя се рязко. Магда се мотаеше в празното пространство между кухнята и дневната. Колко ли от разговора е чула? Очевидно достатъчно, ако се съди по изражението на лицето й, по болката и объркването.
— Магда? — извика майка й. Момичето се обърна и побягна.
Уенди я откри в леглото си, сгушила се до Тайлър. Той пък хълцаше. Магда изгледа майка си обвинително, но нищо не каза.
— Защо, мамо? — изхълца Тайлър. — Защо искаш да ни изгониш оттук?
— Защото се изпусна в гащичките си, глупаче! — отговори му Магда. — И сега и двама ни ще ни изпратят някъде. — Скочи гневно от леглото и добави: — Като сирачета!
Уенди се облегна уморено на стената и пошепна:
— Никой няма да бъде изпращан никъде, ясна ли съм?
— Но госпожа Минивър каза нещо друго!
— Госпожа Минивър излъга!
— Кога ще се върне татко?
Точно в този момент към тях се втурна пищящата Клоуи, следвана от бавачката.
А сцената, която последва, беше като във филмите. Защото Уенди извади палтото на госпожа Минивър от дрешника в коридора и й заяви, че повече няма да се нуждае от услугите й. Приятното усещане продължи около две минути, докато се огледа и зърна трите подплашени деца, и се запита какво, по дяволите, ще прави сега.