Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Героя се изправи в инвалидната количка и глухо промълви:
— Казах ти всичко, което видях.
— Така е — замислено кимна Марс.
— Но никой не ми вярва, нали?
— Честно казано, наистина не е лесно да се повярва на твоята история… Да, доста хора считат, че лъжеш или пък просто нямаш точни спомени от момента на трагедията…
— И ти ли си сред тях? — втренчено го погледна Героя.
Това е решителният миг, въздъхна в себе си Марс. При всеки разпит настъпва моментът, в който махалото тръгва в обратна посока — психологически най-благоприятният момент да превърнеш врага в приятел… Много са причините, които го обуславят: обектът иска да сложи край на своята изолация, не е в състояние да прави разлика между истина и фантазия, или пък просто не може да анализира собствените си емоции. Но Героя е далеч по-силен и умен от средностатистическия обект на разпит. В неговия случай се стигна до фаталния въпрос, просто защото Марс му позволи да надникне в собствената му душа. Героя има нужда от сродна душа, от някой, който е различен от Лара и Арбат.
Марс моментално разбра, че Героя би усетил всяка неискреност или груба лъжа. Беше уязвим, но тази уязвимост го правеше двойно по-опасен. Марс нямаше намерение да попада в капана, провалил толкова много следователи по света: да стигне до погрешното заключение, че уязвимостта е признак на слабост.
— Честно казано, не зная на какво да вярвам — поклати глава той. — Патологоанатомичните изследвания са безполезни, а онези, които упорито се придържат към научните методи, според мен дълбоко грешат… — вдигна ръце и обърна дланите си нагоре, сякаш да подчертае безсилието. — Мисля, че не лъжеш… Нямаш причина да го правиш. В същото време съм твърдо убеден, че всякакви намеци за пропуски в паметта ти са напълно изключени!
— Остава да се самозаблуждавам — подхвърли Героя.
— Както сам каза, никой не знае какво е станало с теб там, горе — поклати глава Марс. — Аз обаче съм сигурен само в едно: никой няма право да отхвърля разказа ти с лека ръка. Ето защо постоянно искам да го повтаряш, ето защо не използвам записи, направени преди месец или година. Искам да слушам теб!
Почти видя как мозъкът на Героя опипва току-що изречените думи. Беше страшно интересно — сякаш наблюдаваше змия, която се готви да погълне жертвата си.
Най-сетне Героя въздъхна и кимна с глава:
— Това го помня до най-незначителните подробности! Беше в очите му, в очите на Менелай… Зениците бяха изчезнали, имаше само ириси — огромни, блестящи ириси. Очите му се превърнаха в цвят… Но какъв цвят! Онзи, който може да се открие между звездите… Цветът на Бога!
— Той ти проговори, нали? — предпазливо подхвърли Марс. — Трупът отвори уста и…
— Не, не! — тръсна глава Героя. — Това няма нищо общо с научната фантастика и филмите на ужасите… Той нито възкръсна, нито оживя като вампир или зомби… Това беше нещо съвсем друго… Нещо, което трябва да видиш със собствените си очи, за да повярваш… Аз все още не го разбирам, макар че вече петнадесет месеца го разглеждам от всички възможни ъгли: физически, метафизически, философски, религиозни… Това не беше магия, Волков. Аз не съм глупак. Но не беше и илюзия… — Героя напълни дробовете си с въздух и бавно продължи: — Трупът не отвори уста, нито пък ми проговори. Това е истината. Но едновременно с това осъществи контакт с мен. Чрез очите, разбираш ли? Започваш ли поне мъничко да разбираш? Нямах работа с нито една от познатите форми на контакт, включително телепатията. Но в тези очи с невероятен цвят се съдържаше послание!
Лара се наведе и стисна ръката на Героя между дланите си. Марс използва паузата и тихо попита:
— И какво беше това послание?
Очите на Героя станаха тъмни, преливащи от напора на чувствата. От устата му излетя груба руска ругатня.
— Господи, какви хора сте вие? — простена той. — Нима нищо не разбирате? Точно това имах предвид, когато казах, че съм увиснал между рая и ада! Получих послание, но не го разбрах!
Денят в Архангелское беше чудесен — хладен, ясен, безоблачен. До красивото имение можеше да се стигне сравнително лесно — човек трябва да напусне центъра на Москва по Кутузовски проспект и да поеме по пътя за Минск. При отклонението за Рубльово се завива надясно, пресича се Москва река по моста при Успенское и оттам се поема на югозапад, към самото Архангелское.