Сестра

— Да.

Мич се появи откъм банята. Сигурно беше подслушвал.

— По дяволите, тя просто е излъгала с кого е правила секс.

Без слоя гипсов прах лицето му беше хубаво, но контрастът между изваяните му черти и мускулестото татуирано тяло беше странно заплашителен.

— Тя не се притесняваше от правенето на секс — отвърнах. — Ако беше спала и с някой друг, щеше да ми каже. Нямаше причина да ме лъже. Наистина мисля, че трябва да се изследваш, Мич.

Беше грешка, че използвах малкото му име. Вместо приятелски, гласът ми прозвуча като на някоя начална учителка. Кася продължаваше да е объркана.

— Аз има ген на кистозна фиброза. Аз тествам плюс за това.

— Да. Но може резултатът на Мич да е негативен, може той да не е носител и…

— Да, бе — прекъсна ме той с хапещ сарказъм. — Лекарите грешат, а ти знаеш най-добре? — Изгледа ме така, сякаш ме мразеше, а може би наистина ме мразеше. — Сестра ти те е излъгала за бащата на бебето й — каза той. — И кой би я обвинил? Като се има предвид, че си я гледала отвисоко. Надменна кучка!

Надявах се, че вербалната му агресия е заради Кася; че се опитва да докаже, че бебето ти е имало кистозна фиброза като тяхното; че лечението не е фалшиво. И единственият начин да се поддържа тази версия е ти да бъдеш изкарана лъжкиня, а аз — нервна деспотична кучка. Но той изпитваше прекалено голямо удоволствие от атаката си, така че едва ли беше воден от благородни мотиви.

— Истината сигурно е, че се е чукала с прекалено много мъже и е нямала представа кой от всичките е бил бащата.

Гласът на Кася беше тих, но ясен:

— Не. Тес не такава.

Спомних си как беше заявила, че си й приятелка, простотата на лоялността й. Погледът, който Мич й хвърли, искреше от гняв, но тя продължи:

— Биатрис права.

Докато говореше, тя се изправи и щом долових това движение, разбрах, че Мич я беше удрял в миналото и сега тя инстинктивно беше станала, за да избегне една вероятна подобна реакция.

Тишината в стаята се сблъска с влажния студ на стените и докато тя продължаваше, ме завладя желанието за разгорещена караница, за словесна битка. Но се страхувах, че кавгата ще се разрази по-късно и в нея ще се намеси физическа бруталност. Кася ми направи знак да изляза и аз я последвах.

Спускахме се надолу по мръсните циментови стъпала с остри ръбове. Никоя от нас не каза каквото и да било. Когато тя се обърна да си върви, аз я хванах за ръката:

— Ела да живееш при мен.

Ръката й докосна издутината на корема й, очите й избегнаха моите:

— Не мога.

— Моля те, Кася.

Удивих се от себе си. Най-многото, което бях давала от себе си до този момент, бе подписът ми върху някой чек в името на някоя благотворителна кауза, а сега молех тази жена да се пренесе при мен и даже искрено се надявах да го направи. Надеждата бе това, което ме удиви. Кася се извърна, тръгна обратно по мръсните циментови стъпала към студения влажен апартамент и онова, което я очакваше там.