Сестра
- Автор: Лаптон Розамунд
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ентусиаст“
- ISBN: 978-954-295-821-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сестра». Краткое содержание книги:
Биатрис разбира, че по-малката й сестра Тес е в неизвестност от няколко дни и се качва на първия самолет за Лондон. Но докато научава подробности около изчезването на сестра си, тя осъзнава колко малко всъщност знае за нея и за живота й и колко неподготвена е за зловещата истина, пред която ще й се наложи да се изправи. Скоро Тес е намерена мъртва и всички факти сочат самоубийство. Полицията, годеникът на по-голямата й сестра и дори майка й се примиряват и се съгласяват с тази констатация, но Биатрис дори и за миг не вярва, че жизнерадостната, ексцентрична и влюбена в живота млада жена, би посегнала сама на себе си. И поема на опасно пътуване, за да открие истината, независимо какво ще й струва това.
— Подлагахте на съмнение мнението си за професор Росен, но не и за доктор Никълс?
— Да.
Струва ми се, че господин Райт се кани да ми зададе друг въпрос, но после се отказва. Вместо това си записва нещо.
— По-късно същия ден ви е позвънил детектив Хайнс? — пита.
— Да. Представи ми се като шеф на детектив Финбъро. В първия момент си помислих, че обаждането от някой по-висшестоящ е добър знак.
Гласът на детектив Хайнс гърмеше по телефона; човек, свикнал да кара всички в една шумна стая да замълчат и да го слушат:
— Съчувствам ви, госпожице Хеминг, но просто не можете да обикаляте наоколо и безразборно да обвинявате хората. От състрадание обърнах внимание на съмненията ви, когато господин Коди подаде оплакване срещу вас, но търпението ми вече се изчерпа. Искам да ви стане ясно едно — не можете да продължавате да викате „Вълк!“ като лъжливото овчарче!
— Не викам, аз…
— Не — прекъсна ме той. — Наричате „Вълк!“ няколко души едновременно, без да сте сигурна дали изобщо са вълци. — Той за малко да се засмее на собственото си остроумие. — Но съдебният лекар се е произнесъл за причините за смъртта на сестра ви и заключението му е основано на факти. Колкото и да не ви се иска да приемете истината — и аз разбирам, че наистина ви е трудно, — тя е, че сестра ви се е самоубила и никой друг не е виновен за смъртта й.
Не допускам, че в полицията все още назначават хора като детектив Хайнс: надменен, налагащ се, пренебрежителен спрямо останалите и убеден в непогрешимостта си.
Помъчих се да прозвуча овладяно, за да не създам впечатление, че съм ирационалната жена, за която ме смяташе.
— Но без съмнение разбирате, че с тези приспивни песнички някой се е опитвал да…
Той ме прекъсна:
— Вече знаех за песничката, госпожице Хеминг.
Бях напълно объркана. Детектив Хайнс продължи:
— Когато сестра ви изчезна, съседът й от горния етаж — един възрастен господин — ни пусна в апартамента й. Един от офицерите ми провери дали няма нещо, което да ни помогне да открием местонахождението й. Той прослуша всички записи на телефонния й секретар. Не намерихме песничката за заплашителна по какъвто и да било начин.
— Но сигурно е имало повече от една песничка, въпреки че само тази е записана. Именно заради това се е страхувала от телефонните обаждания. Заради това е изключила телефона си. А и Еймиъс каза, че е имало обаждания — в множествено число.
— Той е възрастен господин, който признава, че паметта му вече не е чак толкова идеална.
Продължавах да сдържам емоциите си:
— Но не сметнахте ли, че дори само една приспивна песничка може да е странна?
— Не по-странна от това, да държиш гардероб във всекидневната си или да разполагаш със скъпи бои за рисуване, а да нямаш чайник.
— Заради това ли не ми казахте? Защото не сте мислили, че приспивната песничка е зловеща или странна?
— Точно така.
Включих телефона на спикер и оставих слушалката, за да не се издам, че ръцете ми треперят.
— Но със сигурност песничката, заедно с факта, че в тялото й е открит фенциклидин, показват, че някой я е подлагал на психически тормоз?
Бумтящият му в спикера глас изпълни апартамента:
— А не мислите ли, че е много по-вероятно някой неин приятел, който не е разбрал, че вече е родила, без да иска да е проявил липса на такт?
— Това доктор Никълс ли ви го каза?
— Нямаше нужда да ни го казва. Това е логичното заключение. Особено като се има предвид, че бебето е трябвало да се роди чак след три седмици.
Не можах да спра треперенето на гласа си:
— Защо тогава ми се обаждате? След като вече сте знаели за приспивните песнички, но сте ги сметнали за маловажни?
— Вие ни се обадихте, госпожице Хеминг. Аз просто ви отговарям от любезност.
— Светлината в спалнята й е по-добра. Затова е преместила гардероба във всекидневната — за да може да използва спалнята за студио.
Но той вече беше затворил.
Откакто живея в апартамента ти, те разбирам.
— Изложбата в колежа е била седмица след като сте чули приспивната песничка, нали? — пита господин Райт.
— Да. Приятелите на Тес ме бяха поканили. Саймън и Емилио трябваше да присъстват, затова щях да отида.