Ангелиада

— Вероятно най-напред в обеззаразителен док — отговори Ханан. — Сигурно излъчва страшно много вторична радиация. Нали видя колко е дълъг кабелът на влекача.

Форсайт се размърда в креслото си.

— Господин Дейвий, казахте, че обикновено се получават задръствания, когато ловните кораби не пристигат в същия ред, в който са излетели. А в други случаи?

— Какво имате предвид?

— За да бъде вярна теорията на института за самофокусиращата се радиация, ловните кораби би трябвало понякога да изхвърлят известни количества материя в Ангелиада — каза Форсайт. — Ако това е така, то те би трябвало да изхвърлят маса и през останалата част от пътуването си.

— Което би наложило рекалибриране на катапулта и съответно забавяне — кимна Ханан. — Хм. Никога не се бях замислял за това. Джерико?

— Не зная дали изобщо някой се е замислял. — Коста погледна Форсайт с известно уважение. От собствения си скромен опит знаеше, че управляващите не се отличават с креативно мислене. Или Форсайт бе изключение, или емпирейците бяха открили начин да привличат към управлението по-умните граждани — нещо, което бе чуждо за Мира.

Или имаше нещо общо с факта, че емпирейскптг политици носеха ангели.

Изведнъж се усети, че останалите продължават да чакат.

— Не зная дали математиката ще помогне в случая добави той, като отново върна вниманието си към въпроса. — Възможно е количеството необходима за пораждането на самофокусираща се радиация маса да е в рамките на толеранса на катапулта. Струва си да се провери.

— Имам списък на всички забавяния, които са ни се случили през последната година — обади се Орнина.

— Как да ги извикам? — Пръстите на Форсайт се колебаеха над разположената до креслото му клавиатура.

— Позволете на мен. — Коста се освободи от ремъци те си и внимателно доближи в ниската гравитация креслото на Форсайт. Извика ехо на екрана на Орнина и хвърли един бърз поглед. — Не виждам нищо особено.

— И аз — обади се Ханан. — Но това може и нищо да не означава. Един кораб за една година не е много представителна извадка.

— Все пак да опитаме. Ще позволите ли, господин Върховен сенатор?

— Разбира се. — Форсайт обърна клавиатурата към него.

Компютърната библиотека на „Газела“ разполагаше с два пакета за статистическа обработка. Коста ги извика и ги прегледа набързо.

— Не мисля, че някой от тях ще се справи с толкова малка извадка. — Ханан следеше ехото от един от дисплеите си.

— Така е — съгласи се Коста. — Но знам една програмка, която би могла. Само да се сетя как точно работеше.

Това беше високоспециализирана програма, която беше научил през първата година в университета. Наложи му се да я пусне два пъти, докато заработи. Накрая успя. Подаде данните на Орнина и я пусна да изчислява.

— Интересна програма — отбеляза Форсайт. — Колко време ще ѝ е нужно?

— Около две минути — отговори Коста. — Бързината не е сред преимуществата ѝ.