Диамантената ера

Един ден в залива се появила тримачтова платноходка с червени платна и на брега слязъл един червенокос мъж с червена брада. Също като другите посетители, и той се нанесъл да живее при царицата и останал там известно време. За разлика от останалите той се интересувал от Черната крепост и на всеки няколко дни стигал с коня си до портата й, пипал дръжките и се разхождал наоколо с вперен поглед във високите й стени и кули.

През третата седмица от престоя му Нел и Харв чули с изненада, че дванайсетте катинара на портата се отключват един по един. Червенокосият влязъл. Когато видял Нел и Харв, той се изненадал не по-малко от тях самите.

— Кои сте вие? — попитал с ниския си, дрезгав глас.

Принцеса Нел отворила уста да отговори, но Харв я спрял.

— Вие сте посетителят — рекъл той. — Представете се.

Като чул това, лицето на мъжа станало почти толкова червено, колкото била и косата му, при което той се отправил към Харв и го фраснал през лицето със свития си юмрук.

— Аз съм барон Джак — казал той, — и можеш да смяташ, че това беше визитната ми картичка. — След това напук се прицелил да ритне принцеса Нел; кракът му обаче, покрит с тежката метална броня, бил твърде бавен, и като си спомнила уроците на Динозавър, принцеса Нел го избягнала лесно. — Вие трябва да сте двата плъха, за които ми разказа царицата — сетил се мъжът. — Досега трябваше да сте умрели — да са ви изяли троловете. Е, нищо, това ще стане тази вечер и утре крепостта ще бъде моя! — Той хванал Харв и започнал да връзва ръцете му с едно здраво въже. Принцеса Нел забравила уроците си и се опитала да го спре, при което той сграбчил и нея за косата и също я вързал. След няколко секунди вече и двамата лежали безпомощни на земята. — Ще видим как ще се справите с троловете тази нощ! — казал барон Джак и след като дарил и двамата с по един плесник и един ритник ей така, за нищо, излязъл през портата и заключил отново дванайсетте катинара.