Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
Едва се сдържах да не се разсмея, докато ни говореше. Също и Ейда. Хвърлих поглед към нея и видях, че хапе устната си.
Не и Фран обаче. Тя се държеше напълно хладнокръвно.
— Явно е бил ужасно разстроен, госпожо Хенеси — отбеляза.
— Да, така е — отвърна готвачката. — Попитах го дали няма да слезе поне за обяд — реших, че ще му се иска да хапне нещо, — но той не искаше и да чуе. Днес има пържено пиле, а той е много пристрастен към него. Дори съм приготвила любимия му десерт, но когато му казах, на него сякаш му прилоша.
— Наистина ли? Какъв е той? — попита Фран.
— Шоколадов пудинг. Направих го с повече яйца и съвсем прясно мляко… и… Фран? Франсес Хил, прекрати на мига. Какви дяволи са те прихванали? Ейда, редно е да се засрамиш. Цвилиш като някоя кобила. А ти, Мати Гоуки, ще ми обясниш ли кое е толкова смешно?
По-кру-са
Доброто ни настроение се задържа цели два дни, но после мигом се изпари, също както птиците отлитат, наближи ли дъжд, когато баща ми дойде в „Гленмор“ в края на сервирането на обяда в един прекрасен следобед, за да ни съобщи, че къщата на майката на Уийвър е изгоряла.
Уийвър мигом изхвърча от хотела. Готвачката накара всички останали — мен, Ейда, Фран и Майк — да изчакаме, докато приключи обядът и трапезарията бъде подготвена за вечеря, а после Джон Денио ни откара с каруцата си.
По време на пътуването разсъждавах за моите думи и тяхното значение, както правя, ако съм притеснена или уплашена, та да отклоня мислите си. Думата ми за деня беше „поничка“, а тя дори и в добър ден си бе една глупава дума. Затова избрах „покруса“, която беше на същата страница и далеч по-подходяща, предвид нещастието. Означава „скръб, мъка, болка“. Същия корен носи и думата „крушение“.
Докато се спускахме надолу по хълма, обсъждахме случилото се помежду си, като за миг не се усъмнихме, че пожарът е бил резултат от нещастен случай. Решихме, че може да се е гътнала някоя газена лампа. Или може би бяха отхвърчали искри от огъня под казана за пране и се бяха озовали на покрива, макар че майката на Уийвър винаги предвидливо го наклаждаше далече от къщата. Но в мига, когато зърнахме катъра Линкълн да лежи на пътя в локва кръв, разпръснатите навсякъде мъртви пилета и сринатата кочина, ни стана ясно, че нещата стоят другояче.
Баща ми стоеше пред тлеещите останки заедно с господин Лумис и господин Пулинг. Там бяха също господин Спери, господин Хигби и още няколко съседи от Форт Лейк. Изтичах към тях.
— Татко, какво е станало? — попитах.
— Мати, какво правиш тук? Това не е гледка като за теб.
— Трябваше да дойда, татко. Исках да видя майката на Уийвър. Тя добре ли е?
— Отсреща е, у Хъбард.
Затичах се към къщата на Еми.
— Мати, почакай.
— Какво, татко?
— Знаеш ли нещо за онези мъже, които пребили Уийвър?
— Само, че са били трапери. И че господин Хигби ги е тикнал в затвора. Защо?
— Явно вече са ги пуснали. Майката на Уийвър каза, че те са сторили това. Убили катъра и почти всичките й пилета. Поне свинята се е измъкнала. Побягнала през полето към гората. Момчетата на Лумис са по петите й.
Не можех да повярвам на чутото.
— Татко, не… — промълвих.
— Каза, че били бесни заради престоя си в затвора. Твърди, че след като подпалили къщата, се запътили на север през гората. Или поне мисля, че това каза. Не е съвсем на себе си в момента. Никак не е добре, Мати. Съпротивлявала им се. Единият счупил ръката й.
Аз притиснах длани към лицето си и поклатих глава.
— Чуй ме, Мати. Никой не знае със сигурност накъде са се запътили. Не искам да се мотаеш извън хотела по тъмно. Не и докато не ги заловят. Не пускай и Уийвър навън. Чуваш ли ме?
Кимнах, а после хукнах към дома на Еми.
Готвачката вече беше там, като се опитваше да намери кафе или чай и мърмореше за състоянието на къщата. Госпожа Бърнап и госпожа Крего също бяха там. И доктор Уолас. Както и Уийвър. Повечето от децата Хъбард се бяха сгушили на износения диван с широко ококорени очи или седяха на пода пред него. Лушъс си играеше в купчина мръсни дрехи за пране.
— Хайде, мамо, трябва да позволиш на лекаря да те прегледа — настоя Уийвър.
Майката на Уийвър поклати глава в знак на несъгласие. Седеше на леглото на Еми, придържаше дясната си ръка с лявата и се поклащаше напред-назад. Еми седеше до нея, беше я обгърнала с ръце, утешаваше я и нареждаше, че всичко ще се оправи. Майката на Уийвър обаче нямаше вид, че я чува. Не чуваше никого. Беше навела глава и не спираше да повтаря: