Наричайте ме Скарлет

— Когато се любя с теб, имам чувството, че изучавам самата себе си… то е нещо като приключение.

— Ами да, по-приятно е от почивка в някой „Клуб Медитеране“, пък и е много по-евтино!

Тапата изхвръкна с гръм и Луи разля пяната по бедрата и корема на Жюлиет.

— Досущ като във филмите за перверзни царе и царици.

— Кога ще гледаме филмите ти? — попита тя.

— В Италия на Коледа. Във Франция, нямам представа… Дори не знам дали искам да ги показват във Франция. Да ти кажа честно, ще ми се да се снимам и в нещо друго, не само в тези макаронаджийски уестърни.

Той разхождаше език по корема й, засмуквайки кожата й като вендуза. Тя го отблъсна, отбелязвайки, че се държи неприлично.

— Ами ти? Какво прекрасно натвори?

За миг се изкуши да го излъже, да се изтъкне, да си измисли разни проекти, но се отказа. Нямаше да лъже. Не и Луи.

— Нищо.

— Нищо?

— Ходя на лекции… нищо друго.

Когато се запознахме, си каза тя, имах амбиции. Сега колекционирам единствено разочарования.

Той я погледна разтревожен.

— Да не си болна?

Тя се усмихна леко.

— Болестта я няма описана в медицинския речник.

— Заради историята с Виртел ли?

— Не знам.

Не й се мислеше за това.

Жюлиет хлъцна.

Той я притисна до себе си.

— Не бива да униваш, само защото някакъв гаден шопар е искал да те прекара.

— Не е само Виртел… Всичко е кофти. Жоел, сестрата на Мартин, нали си чувал за нея, попадна в ръцете на садиста от Питивие. Сега е в шок. Не желае да говори за това.

— Трябва да се вземеш в ръце, миличка, да реагираш. Не можеш да поемаш вината за всички страдания по света, те нямат край.

Жюлиет зарови пръсти в черните му къдрици, в гъстите косми на гърдите му, опитвайки се да ги върже на възли.

— Кажи ми, аз неудачница ли съм според теб?

Той се отлепи от нея, отдалечи я на една ръка разстояние и я погледна очи в очи.

— Чуй добре какво ще ти кажа, Жюлиет. Не си неудачница. Ти си борец, който се съмнява в силите си. Готова си да нападнеш, но най-дребната драскотина те изкарва от равновесие, не издържаш на болката. Реагирай, не се отпускай, намери някаква работа. Каквото и да е, без значение, само и само да те разсейва от мислите ти.

Тя промърмори:

— Да, така е, знам много добре.

И Шарло, и той й повтаряше същото.

Както и тя самата впрочем си държеше звънки, по военному стегнати, окуражаващи речи. Нейна ли беше вината, че нещо продължаваше да я яде отвътре?